А аз искам да споделя удоволствието от съществуването на Юпитер в картата ми – единствената планета над хоризонта и в дръжката на „Кошница”; защото винаги особено силно, не непременно леко, съм усещала влиянието му. Всичко, което ви разказах снощи, преживяванията ми чрез личните планети в крайна сметка неминуемо са били рекапитулирани от Юпитер. Той е поставял поантата на жизнената ми история. Целият хаос, болезненост и комплекси „долу, под хоризонта” са получавали от него смисъл, аура на философска и житейска ценност, които в крайна сметка работят за моя растеж. Без Юпитера ми щях да съм безнадежден песимист, депресивно-маниакален нещастен тип, смазан от живота, който има много висок праг на чувствителност спрямо психическите стимули, идващи от околния свят, неспособен да ги понесе. Но Юпитер в Овен в 11 дом винаги ме е карал да вярвам, че каквито и външни или вътрешни демони да срещна, аз ще се изправя лице в лице с тях; че животът е едно велико приключение и всички събития са необяснимо тайнство, което един ден ще ми се разкрие; че има една висша същност, която ме ръководи и тя е в мен и аз съм нея самата. Заради него много хора ми казват, че не живея в реалността, защото дори когато умирам от болка, пак мога да кажа, че съм щастлива да получа тази опитност, която ме променя, разширява съзнанието ми и ме прави по-мъдра.

Разбира се, тук има една голяма клопка. Поради изначално идеалистичната ми нагласа съм била склонна да обвивам всяко травматично събитие в живота ми в ореол на „божественост”, като съм подтискала „дребните” си човешки страсти и нужди, което в един момент сега когато Юпитер транзитира в опозиция наталния себе си (и съвпад нат. Венера и Плутон) се изрази в един бунт на личните планети, отвоюващи си правото на глас, в разбулване на истината, в проглеждане за всичко, което съм била отрекла в себе си като съществуваща реалност, а именно че всъщност много ме е боляло и по-скоро бих вила като животно, отколкото да обясня събитията в светлина на мъдрост и разбиране както до сега. И вих...

Но въпреки всичко обичам Юпитер, защото поради него обожавам да пътувам, да прекрачвам граници (в буквален и символичен смисъл), да се докосвам до различни култури и физическият дискомфорт да не ме притеснява особено, да пътувам сама, както и съм правила из Европа; да срещам уникални и прекрасни приятели и съмишленици, които ме ценят и обогатяват, както и аз тях.

И всичко това особено силно акцентирано в най-разнообразни форми, които бегло споменах, се случва напоследък при транзитиращ Юпитер в опозиция към себе си.

De profundis clamavi ad Te, Domine!