Ако бях аз на мястото на охлюва, никак нямаше да ти се зарадвам, че ме местиш.

Ако съм вложила цялата си енергия в пътя към целта, към която пълзя, фрустрацията ми ще е убийствена. Защото твоята милост към мен ще отразява твоите виждания какво е доброто, а е много възможно да не си съвпаднем във възгледите по въпроса... само защото съм охлюв, никой не би се и сетил да ме попита какво искам, накъде пълзя, каква цел имам. Така че е напълно възможно - помагайки ми - да ме изправиш пред наистина непреодолими за мен трудности.
Ти ми помагаш, аз си мисля 'Зла Съдба...".

Представи си, че след дълго скитане искаш най-после да се прибереш вкъщи. Обаче изведнъж някаква огромна сила те понася във въздуха и те пльосва в центъра на Бруней. Дворци, злато, петрол, храна в изобилие - всичко има.
Да, но просто не ти е вкъщи...

Иначе много добре го разбирам. Години наред и аз местех охлюви, червеи и жаби като изоглавена - според моите си разбирания кое е доброто за тях.
Преди време обаче ми подариха аквариумни охлювчета. Обожавах ги. Когато почнаха да измират, с глас съм ревала. Първият от тях, който умря, е погребан в една саксия вкъщи... Но в един момент осъзнах, че - чрез 'грижата' ми за тях - всъщност, аз съм ги убивала.
С прекомерна и неподходяща храна - само за да ги гледам как ядат и да им се радвам... защото са много красиви, особено когато се хранят...
А уж знаех предварително как и по колко да ги храня!

*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*