|
Православна съм според Светото си кръщение - но нали и католиците са християни... И ми е тъжно, че човекът, който все още е папа Йоан-Павел Втори, умира.
Отдавна не се бях молила и от още по-отдавна не бях влизала в църква, а не съм палила свещи на прозореца вкъщи, освен за дечицата от 'Индиго' и от река Лим. Но сега пак ми е време да се моля и да паля свещи... този път за човека, който през последните 26 години беше сред най-приближените на Господ. С един от най-дългите понтификати. А и първият славянин. Който по много особен начин е свързан с България. Не само заради прословутата 'българска следа' в атентата срещу него, но и като наследник на друг папа - Анджело Ронкали...
Другото, което ме натъжава и в определен смисъл ме плаши - според някои от тълкувателите на предсказанията на Нострадамус, това е май последният папа... след чийто понтификат става страшно... мдам... Аз си признавам доброволно, че при мен параноята здраво стиска ръката на фатализма. И никак не съм убедена, че искам да видя с очите си всичко онова, за което говори Нострадамус... 
Ако искате - смейте се, ама в момента наистина ми е и много тъжно, и много страшно!
Миналия вторник ми подариха една пурета. Обещах си да я изпуша тогава, когато нещо ме докосне издълбоко. Е, не си го представях така - но преди малко я изпуших... Вярвам, че димът отнася по-бързо молитвите към Небесата...
Знам, че не е много християнско, ама...
И за не помня кой път в този си живот стигам до въпроса: защо Смъртта всеки път успява да ме уплаши? Да ме свие на топка? Да ме вкамени? Защо е този ужас от нея и паническото бягство от мисълта, че и мен това ме чака?
Поне в моето съзнание Смъртта е много свързана с болката... и не бих имала нищо против Нея, ако ми се дадат гаранции, че няма да боли... Което, разбира се, е глупаво. То, любовта боли, та се къса - и тогава какво остава за Смъртта?!?
Евтаназия... сега разбирам защо толкова упорито я забраняват. Може би, ако наистина има гаранция, че ще е безболезнено преживяване (ха!, колко нелепа дума...), за много кратко време човечеството ще изчезне наполовина. Става прекалено лесно, някак...
Но и разбирам също, че Вярата наистина е ключов елемент от живота. Защото в моето съвременно и урбанизирано съзнание хаосът е такъв, че само Вярата понякога ме разделя от откровеното полудяване...
Мисля си също, че може би човекът, който все още е папа, трябва да е много щастлив. Толкова други хора в момента се молят за него. Което едва ли ще го оздрави, но със сигурност ще му даде огромна и светла енергия, за да се яви пред Създателя ни. И аз в определен смисъл му завиждам... ама много искрено...
В момента и мислите, и чувствата ми са по-хаотични от всякога. Спирам да пиша, защото все повече се обърквам... Но искам да ви помоля: когато и ако прочетете всичко това - пожелайте лек път на човека към Бога...
Всеки един от нас го заслужава, мисля. Само дето не винаги си даваме сметка, че непрекъснато някой някъде умира.. и никога не се знае кога ще се случи да е някой от нас.
_ _ _...- - -
|
Тъжно ми е...
