Смъртта...незнам,но не ми е тъжно за папата,не ми е тъжно за който и друг да е,когато умира.Аз не мога да плача на погребения,дори не плаках на погребението на баба си
Може би имам екзистенциално отношение към смъртта...може би просто вярвям,че има други животи и човешката душа е вечна...може би не вярвам в Бог,но вярвам в други неща...може би за мен Църквата като институция не ми е близка.

Може би просто вярвам,че когато някой умре,ще бъде по-щастлив,отколкото,когато е живял на тази Земя и този живот.Вярвам,че папата сега е щастлив

per aspera ad astra