Защо ми се струва, че разводът на Сатурн започна след онази опустошителна връзка с Венера, която той все още не може да забрави? В крайна сметка Луната научи всичко, защото има приятелки, които редовно я осведомяват. Красавицата го напусна без да му даде обяснение, а той я беше чакал толкова дълго...преживя флирта й с Меркурий, който трая само няколко седмици, преживя задявките й с Уран, въпреки, че те си бяха чисти детски лудории, Марс я преследва навсякъде, и уж случайно, най-редовно я среща, особено тежко понесе любовта й с Нептун...боже, с какво успя да я привлече този размъкнат несретник с отнесен поглед? Пееше й песни и свиреше на китара по плажовете по залез слънце...а тя, облякла дълга рокля на цветя, приклякаше до него и го гледаше с часове... Колко време й беше необходимо да разбере, че единственият човек, който може да я обезпечи е единствено и само той, и че пак само той би останал с нея до гроб? А този Плутон? Уж не му вярваше, уж беше разочарована от него, но само с пръст да я повика и тя вече лети, забравила всичко и всички...Колко дълго я беше чакал, какви ли не хитрости използваше, за да я убеди в правотата си и да й отвори очите, колко страхове преживя, колко лъжи изрече, и накрая какво? Остана от двата стола на земята...

Луната пък е в поредната си нервна криза, защото изобщо не знае какво точно иска. Хем трябва да накаже този развратник Сатурн, да му даде един урок как трябва да я уважава, както и да вземе жилището (което й се пада по право като изоставена съпруга), хем не може да прекара и ден без него и непрекъснато му звъни по телефона, най-малкото да му вгорчи живота, защото все не й се вижда достатъчно горчив. Кара му се, скъсва с него по няколко пъти на ден, а той става все по-отегчен и ужасен от нея. Какво да направи? Хем знае, че трябва да се разведе....хем чувства, че не може да живее сама. Резултатът засега е конска доза лексотан. А преди години беше толкова различно момиче...подлудяваше момчетата и се забавляваше на воля. Животът й със Сатурн се превърна в истински ад - не може нито с него, нито без него.

Марс е решил, че Венера е детската му любов и ще остане такава завинаги, макар че това не му пречи да прекарва всяка вечер с ново момиче, важното е, че той си вярва. И че другите му вярват. Но егото си иска своята храна, а Венера никога не е била особено щедра към него. Всъщност той от много време тайно си мечтае за Лилит. Години от живота си би дал за една нощ с нея, защото някъде дълбоко в себе си знае, че никога не би могъл да притежава тази жена.

Юпитер е замислил нещо ново и грандиозно, дано този път му стигнат силите докрай, защото наполовина свършените неща вече нямат брой. Но сега така е погълнат, че много бързо забрави Венера, забрави дори да се храни и спи нормално. Приятелите му непрекъснато го навестяват, той губи в приказки и почерпки с тях повече време, отколкото с каквото и да е друго, но важна е сигурността, с която знае, че този път ще довърши своята идея и всички ще го признаят. Станал е обаче малко изнервен, защото все не го оставят на мира да се занимава със своите неща на воля. Колко много дребни ежедневни досадни неща трябва да върши човек! Как изобщо някои хора се справят с тях?

Плутон обича да наблюдава хората. Не взима участие, не се натрапва. Понякога се забавлява да отваря очите на заблудените души по всякакъв възможен начин, друг път му е безразлично всичко. Чувства се във вечна готовност за нещо голямо, обича да се подготвя за това. Чете много, проучва всяка ценна информация. Решил е да следва и висше образование, макар и години след връстниците си. Прекарва часове във фитнес залата, но на никого не споменава. Най-малкото пък на онзи сноб Слънцето, макар че Слънцето е му е подмялато идеята да спортуват заедно. Понякога не може да го търпи този наивник. Много е тежко да чувстваш как никой не те заслужава. Но такъв е животът и трябва да бъде приет безприкословно. Само така можеш да стигнеш до най-значимите прозрения на духовния свят, да овлаееш силата на собствената си природа, да стигнеш до най-дълбоките тайни на битието.

tutto che ti serve e l'amore