Едно време няма да се върне. Е и аз да кажа: Едно време имаше библиотеки, кина, имаше стари автомобили ама европейски, заслужаваше си да се повозиш на Кадилак или поне на Волга, имаше работа с постоянна заплата ниска но сигурна, имаше учители и учебници, имаше Либия и Кувейт, дори кораби за по амбициозните имаше българска космическа програма и даже имаше Паша и Парцалев че и мистер Сенко имаше, имаше и работещи цигани. имаше наистина и в изобилие и хубави неща чак дини и домати. Но агнешкото беше скъпо а по магистралите се движеха и хора дето искаха да стигнат до София с държавен бензин и успяваха. Едно време е мъртво сега е друго време време на мизерия и живот в нечовешки бит.
Но ако човек пести и не иска невъзможното. Ако не парадира с амбициите и простотията си ще може да се впише в пейзажа. Защото животът продължава а то това е важното - да си в играта и да си спазваш работното време.