Аз не съм присъствал лично, но мои близки. Една вечер бай Петьо Пандира, вече доста почерпен, разказал следната история:
"Аз тогава бях още чирак в бръснарницата на Спиро на тройката. По едно време се чу в Бургас, че щели да идват съветските войски и ний излязохме на площада, да ги видим що за стока са. Гледам аз, най-отпред турени разни овчари с червени ленти на ръкава. Чакахме, чакахме, по едно време се зададе един камион с войници. Като наближиха, гледам, тя цялата кабина, врати и кароцерия – от дъски и шперплат. Обръщам се аз към майстора и викам: Абе бат Спиро, ми те били въшкари, бе! Обаче един с лента ме чу, хвана ме и ме води в общината. Вкараха ме при началника, а той наш съсед. Удари ми той един шамар, гледа ме той и вика:
- Абе Петьо, какво да те правя сега, как ще погледна утре майка ти, а? Как може тъй да приказваш бе, ами ти си наше момче, ти си пролетариат бе!
-Не бе, бай Георги, викам, не съм пролетариат, бръснарче съм!"
Ей на, вика Пандира, всички ми са смейте сега, ама я си кажете право, кой от вас беше я чувал тази дума преди девети, а?
PS Аз пък не мога да прежаля кебапчийниците по Богориди и кифлите с мармалад!
|