Аз отдавна започнах да гледам по малко по-различен начин на четенето като дейност. На мен голямата ми болка е липсата на грамотност у българите. Смятам, че това се дължи почти изцяло на нечетенето. В този ред на мисли, за мен не е проблем дали някой чете Ницше, Коелю (който аз мн харесвам, като изключим втръсналата до безобразие "Алхимикът"... но съм от хората, които могат да коментират Коелю на база изчитане на всичките му книги :)) или упътване за сглобяване на редосеялка. За мен е важно, че този човек е отделил някакво време и чете ГРАМАТИЧЕН текст, от който ще научи, че например генерален директор не се пише с главна буква, колкото и генерално да ти се струва... Също смятам, че при четене в един момент почваш да усещаш по изречението къде са паузите, т.е. къде най-вероятно има запетайка, тире и тп. и след това със скромни граматични знания можеш да вържеш един свестен текст.

ПП. Като малка "Автобиографията" на Нушич ми беше сред хитовете, като изключим един тотално безизвестен румънски автор Константин Кирица (говорим за 1-2-3 клас. Кирица още ме вълнува, макар че има издадени на български две книги, едната от които 69-та година и до момента не съм успяла да я намеря никъде...а е безобразно добър разказвач. Ако някой има нещо негово и го продава- на лична:)). В петък я видях в ново издание, което по не знам какви причини струваше 4,50 (???). Така че книги има, купуват се, голяма част от тях не са скъпи и никой не може да бъде оправдан за това, че 2 години не е отделял пари, които да похарчи в книжарницата :)

Antes muerta que sencilla