|
|
| Тема |
 Врабче в ръката |
|
| Автор |
ellyst (рижа) |
|
| Публикувано | 19.05.09 11:39 |
|
|
|
През по-голяма част от съзнателния си живот, гоня зайците в гората. Врабчето обикновено ме кълве по челото, аз обаче упорито се правя че не вдявам и търча по обрасли пътеки, да гоня Михаля.
Та около това се върти темата- кое е по-добре: да стискаш шепа, удобно опирайки се на сигурното, или да скочиш в мрака след мечтата си, осъзнавайки , че може и да няма дъно. Успявате ли да устоите на зова на дивото, как съумявате да опънете ушите на дяволчето, което с голяма лъжица разбърква супата на ежедневието ви и ви кара да мечтаете за еднопосочен билет за Някъде. Съвсем умишлено съм баси и неясната, не искам да слагам граници на темата, всеки си има демони, с които се бори. Кои са вашите и как ги преборвате?
п.п. Ако темата е твърде ОФ (възклицание за досада, Отечествено Фронтовска, Откровено Факина и каквото се сетите още по абревиатурата, ще прощавате, сега се уча да клубирам)
Бих се примирила с врабчето само ако нямам шанс за заека. Лошото е че обикновено врабците страдат от времеви мутации и докато си гонил зайо със задната мисъл че там едно врабче спи на клона, чакайки да го зашепиш, то вземе че се обзведе с уши и изчезне...
Двама леваци не могат да се сравнят с една дясна ръкаРедактирано от ellyst на 18.05.09 23:08.
| |
| |
| 
|
|
