"Българско ли е едно френско Евангелие?
Династии френски крале, коронясвани в Катедралата на Реймс, са полагали клетва с ръка върху молитвеник, известен като Реймско Евангелие, наричано още Коронационно. Предполага се, че мотивът да бъде избран точно този екземпляр с евангелски текстове, е изтънченият естетически вкус на французите: кориците са били ювелирно изработени! Орнаменти от сребро, злато, седеф са се откроявали с красотата си, инкрустирани върху червена кожена обшивка. Остава открит въпросът, как са били възприети в онези времена текстовете, написани на глаголица - 62 страници, и кирилица - 32 страници?! Нито един на латински!
Фактът бил известен на някои български историци, сред които е проф. Георги Бакалов. Това стана ясно по време на представянето на цветно електронно копие на ценния документ от разпиляното по света българско книжовно наследство. Събитието, събрало народни представители, дипломати, представители на Нунциата в София начело с монсиньор Джузепе Леанца, Апостолически нунций в България, на Българската католическа църква, се състоя в Народното събрание.
"Разгръщаните" на екран страници разкриват стройната красота на писмените текстове и съхранения през столетията колорит на цветни миниатюри с теми от евангелски текстове в началото на някои абзаци.
За получаването на това копие заслуга има инициативата на Лъчезар Тошев, председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията, а реализирането й става със съдействието на Нунциата в България, Ватикана и архиепископа на Реймс Монсиньор Тиери Жордан.
Сведенията у нас за Реймското евангелие са оскъдни. Васил Априлов е знаел за него и е поддържал становище за българския му произход. На същото мнение са били Стилиян Чилингиров и негови съвременници. Статия на тази тема, подготвена от Георги Минчев, е намерила място в том 3 на Кирило-Методиевата енциклопедия, издадена през 2003 г. В нея са отразени и гледните точки на чуждестранни изследователи, посветили трудове на Евангелието.
Начален ортографски анализ на наши слависти потвърждава заключението, че книгата е българска. Възможно е да предяви претенции Хърватия, която също е ползвала глаголическата азбука. Три версии се опитват да обяснят пътя на книжната реликва от Балканските земи до северния френски град. Бележки на архивари от Реймс твърдят, че по време на Църковен събор в Тренто през ХVI век Архиепископът на Реймс е получил като дар или закупил Евангелието, за да го дари на Катедралата по случай Възкресение Христово през 1574 г. Според една руска версия принцеса Ана Ярославна, след като се омъжва за френския крал Анри I през 1051 г., пренася Евангелието от Киев в Реймс. Третото предположение, позоваващо се на инвентарни книги в Реймската катедрала от XVII век, е, че книжовник Михаил Палеокап е пренесал светинята от Константинопол във Франция.
Българските историци настояват в предстоящите изследвания първи да си кажат думата слависти и българисти; овалът на писмените знаци може да спомогне да бъде доуточнен произходът на книжовния паметник. Наличието на електронно копие улеснява добрите намерения. Ако те са последователни.

Людмила Маринова"
http://www.online.bg/kultura/my_html/2368/c-evangelie.htm

Аха, UNIX - досеща се Щирлиц.
- Аха, Щирлиц - досеща се UNIX-а