С Бургаското не мисля, че е точно така... незнам, ти предполагам имаш сведения, но аз гледам отстрани и само си мисля... и си мисля, че що се отнася до производствени предприятия никой управник не може да помогне да не се закрие нещо, за което собственикът му е сметнал, че е икономически неизгодно.
А за заплатите - определят се също от пазара. Ако ти имаш някакъв бизнес, ще се целиш във възможно най-високата и най дългосрочна печалба.
Първи вариант - нискоквалифициран труд (процесно производство -хранителна промишленост, дървообработване и т.н.) - заплатата се определя на база наличността на работна ръка. Ако има достатъчно нискоквалифицирани работници и всеки напуснал работник можеш да го замениш с първия свободен на борсата - заплатите ще са ниски. Себестойността на продукцията ти също ще е ниска и ще имаш по-голям пазар. Ако няма - ще се мъчиш да ги задържиш и ще произвеждаш по-скъпа продукция с по-малък пазар.
Втори вариант - висококвалифициран труд (дискретно производство, ИТ и т.н.) - заплатата се определя на база квалификацията на персонала. Защото там струва много по-скъпо да замениш един служител с друг. Първо трябва да си обучиш новия, което струва пари, а по-лошото струва и много време. Всеки нормален ръководител ще предпочете да си увеличи заплащането на служителя, пред това да трябва да си търси и обучава нов.
Друг въпрос обаче е качеството на кандидатите за работа. Всеки иска висока заплата, то е ясно, ама на база на какво? Не може да очакваш, че излязал от университета без грам стаж ще започнеш работа за която опит се трупа с години на заплата примерно 1000 лева.... А как ще се хвана за 300 лева на работа, като само тати ми дава 500?... и т.н. и т.н....
И това е навсякъде, не е само в Бургас, не е и само в България. Разликата е само в мащаба....