Бяха 20-30% (че и по-малко) в началото, защото всички се надявахме, че ще променим нещо. Ами толкова години гласувахме само проформа и като ни се удаде възможност наистина ди си кажем волята избрахме тези, които най-красиво лъжеха. И така до днес. Затова аз вече не вярвам на обещания, обществени договори, кебапчета и бира и т.н.. Ще гласувам за личност. Ще дам доверието си на човека, който ми се стори най свестен без да му слушам обещанията. Просто така - по лична преценка. Наблюдавам поведението, думите, жестовете, очите на кандидатите и ще си съставя някакво мнение за тях. Според него и ще гласувам. Не казвам, че това е правилният критерий и че ще подкрепя най-добрия, но поне няма да ме е яд че съм повярвал в празни обещания!