искам да добавя: има хора които по бавно мислят просто така са устроени.Ние бавномислещите трябва да не се притесняваме че има и хора които въобще не мислят. и с едно нездраво любопитство стоят непричастни за да видят има ли още нещо "интересно" да се случи. На времето в Ямбол сред града двама са правили любов посред бял ден.
Прогонила ги е полиция не че там в градинката срещу кметството не е имало хора в това време. то и без това всичко е било заради бас-деца на номенклатурата са си разигравали коня заради бас. Имали са представа за поведението на тълпата и добре са преценили че никой не би ги докоснал. едно че са с специални татковци друго че дързоста им е голяма.
Това станало някъде в деветдесетте години мисля че 80 или 81.понякога се случва повече "бавномислещи" да са на едно място. А ако нямаше и един , при такава жестока ситуация жената можеше и да я погребват вече. Повече са умрели докато са чакали избавление.
Мен на времето ми падна на ръката едно огромно желязо премаза всичко доста здраво. Каикчиян ме лекува но спомням си когато се извивах като червей от болки някакъв мина край мен ми каза "ей ти жив ли си бе? от това ме заболя много повече както и да е някой друг ме качи в колата и ме закараха в болницата тоя някой пък по късно ми продаде вулканизирани гуми за нови бе върти се дюнята. Искам да кажа както е казал Иречек "Ние можещите притискани от "знаещите..." и така нататък. Не бива да се отчайваме в живота всичко е възможно да се случи.Аз на времето бях учител в Средец всяко лято ме освобождаваха и пращаха на борсата на труда въпреки че им казвах че искам да съм редовен а и имам и ценз.Независимо че знаех каква е процедурата аз им помогнах много да се намерят още компютри за кабинета им и различни табла и снимки поставих . Казах си сигурно пак греша сигурно пак ще загазя но нека има и табло за Линукс и табло за Уиндоус и табло с части зна компютъра и снимката на Джон Атанасов и още и още .един тукашен потребител им даде ПОДАРИ! един цял комп. и на сега аз им казах щом пак ме пращате на борсата на труда скоро няма да се върна тука и вече една година съм безработен. Живота е многолик това искам да кажа и не бива да очакваме само и все най лошото.