Да си призная честно ,не ми се иска да се замислям по този въпрос! Или по-скоро иска ми е ,но гледам да не го правя! Може би ,преди време,когато бягах по-бързо и по-дълго без да се задъхвам,щях да хукна подир заека! Дори и ясната мисъл,че нячма да го надбягам или дори да го пипна по опашката,ама щях да го направя! Просто за да потичам или просто за да видя колко малко няма да ми стигне за да го надбягам! Само ,дето сега вече не само че не издържам на бързи бягания но май въобще не бягам! Или по-вероятно-бягам,ама не собствена воля! бягам в един сив ,ежедневен,еднообразен житейски водовъртеж! за жалаост е така! И въпреки ,че винаги се намира едно красиво вирче,с красиви брегове и спокойни дървета надвесени, то като че ли тов става все по -рядко! Може би и за това вече, като че ли предпочитам да стискам врабчето в шепата! Гледам да не е много силно,че да не се задуши и се грижа за него-храня го,къпя го! та белким оцелее по-дълго време за да сме си двамата! Не знам! Аз така го вижда!!

п.п. А може ли вместо връбче в шепа,да е канарче в кафез??? Татко ми има такива много! Дали с тях му е добре????