Re: Почнали са! /Бг-2013/ - с ирен / Градове / Бургас

22.10 /вторник/
Лежах си в къщи и бавно оправях един ирландец.
Лежах и разсъждавах как да вкарам Мазний в големите лайна.
Това, мислех си, ако беше едно време е ебаси проблемът. Кеш - публикация, кеш - публикация. Не че Браншовете, които завзеха пресата /и телевизиите, и радиата/ имаха нещо против кеша. Проблемът идваше, ако искаш да публикуваш нещо, което ще навреди на някого по хранителната верига. Тогава вече щяха да пратят някого, който да ми изгризе гърлото. Другият вариант беше инфото да се снесе направо в Комисията по наказанията. За хората от бъдещето ще обясня защо той беше толкова лош: Спор да няма, че сделката между свързани лица се наказваше със смърт. Даже пускаха екзекуциите по телевизиите директно. Дотук с хубавото. Проблемът беше, че ровенето в лични данни също беше бая сериозно престъпление. В повечето случаи /тежките/ се наказваше с доживотна каторга. В по-леките осъждаха престъпниците на принудителен труд по пътните строежи. Сега стоплихте ли защо улиците ни не мязаха на нищо ?
И тогава /tank`s mr Jamison/ в съзнанието ми изплува образът на
Ирен.
В годините преди Референдума личността на Ирен можеше да бъде сравнена с политически скандал. Не чак толкова опасен, колкото заплетен и не чак толкова шумен, колкото коментиран. Абе, правеше, каквото си иска.
След Референдума разбрах, че е напуснала вестника, понеже щом той мина към Бранша на търговията с метали, въведоха някакво там работно време. По обясними причини спря да практикува и втората си професия - спомнете си онова с обесването. Задържа се малко в една фирма, която беше поела поддържането на обществените паркове и градинки. Била обичала да стои на въздух, поне нямало да стои на едно място и някой шеф да и виси постоянно на главата, ей такива ги разправяше. Един ден обаче, както си подстригвали живия плет до една детска градина, служител от тяхната фирма почнал да стреля по едни деца, които газели тревата. С въздушна пушка, естествено. За деца ползваха само такива. Тогава на Ирен и писнало, хванала пушката и я счупила в задника на колегата. После минала край офиса и оставила следната бележка на шефа си: "Уважаеми г-н Едикойси. Уведомявам Ви, че все още ми дължите 7500 кредита възнаграждение за извънреден труд за периодите от...до, от...до, от..до, от..до, в които полагах труд при неблагоприятни метеорологични условия. Прилагам съответната метеорологична справка. С настоящото Ви уведомявам, че напускам. Моля незабавно да се свържете с мен, за изплащане на дължимата сума. Чао."
Оттогава никой от техните не е правил опит да осъществи контакт с нея.
А тя отпрашила на Майна си Райна в едно Село. Понеже не искам да казвам в кое, ще му казвам МРС. Т.нар. власти и управляващи Браншове сякаш бяха забравили за него. Там нямаше нито интернет, нито покритие за мобилните, нито май телефони. Ирен ми беше казала, че чела някакви книжки и се самообучила за радиолюбител. Монтирала някакви предаватели и квотамбеше и така чат - пат се чувала с някакви нейни стари дружки.
8.00
/сряда/
Личният ми лекар ми даде един ден болнични за махмурлук. Това беше готин номер от старата система. Мисля, че не го премахнаха, понеже и едно време малко хора знаеха за него.
Реших да не рискувам личната си кола. Вярно, че беше тунингована почти като вседеход, обаче пътищата за МРС бяха...ами, условни. Намерих една трошка на улицата и потеглих с нея.
12. 30 ч.
Пристигнах в МРС и без да искам взех че се надъних с таралясника директно в двора на Ирен.
13.10
Приключихме с поправянето на оградата и Ирен почти беше спряла да ми вика.
- Готино ви е тук на село - отбелязах ухилено - викате си, кряскате си и никаква полеция не идва.
- А защо да не дойдеш у нас?!Амаха!
- Всъщност затова се появиха и блоговете - отвърнах и. Да ходиш на гости на хората без да си трошиш колата по скапаните пътища.
После започнах да и разказвам по каква работа съм....
13.50
- Не ми се слуша повече - прекъсна ме Ирен.
- Знам, човек, ама не те карам нищо чак толкова...Апропо, сещаш ли се за оня твоят човек с въздушната пушка и детската градина ?
- Какво за него ?
- Ами издигнал се, човечецът. Буквално. Направиха го старши снайперист и сега постоянно стреля от покривите. Даже му зачислили деца да работят за него. Хвалел се, че за 30 секунди му разглобявали снайпера! Сега ги бил оставил на хляб и вода, докат се научат.
Ирен се поомисли малко, после каза да я изчакам. От къщата се чу някакъв ужасен шум и пращене, после я чух да говори нещо. Като се върна ми връчи нещо, запечатано в плик и ми каза да търся някоя си Даниела от редакцията на "Метален глас".
21.00
Колата ме заряза само на две пресечки от къщи.