|
В последните години Ботев понесе много загуби и падения. Въплати се и в ролята на асансьор по магистралата “А – Б”.
Група, разбира се.
Нанесените поражения по облика и традициите на този славен клуб бяха толкова много, че в един момент даже престана да му прави впечатление и едва ли не свикна.
Свикна със ситуация в цялата й абсурдност и прие ролята на брашнян чувал.
Малцината от фенове запазиха своята непримиримост към Абсурда докрай, останалите просто спряха да ходят на мачове на “Колежа”. Към първата категория спадат деца от предучилищна възраст и крайните ултраси, изповядващи мотото “Митьо е виновен за всичко!”.
Става въпрос, разбира се, за президента на този клуб, който въпреки, че отделяше нужните средтсва и емоции за доброто на клуба, резултатите така и не идваха. Дали пък не му лиспваше управленски потенциал?!
Втората група фенове са тези, гледали на живо славния отбор от 80-те и началото на 90-те, когато по традиция софийските клубове, гостуващи в Пловдив падаха с 0:2 още на табелата на Ихтиман.
Тези хора бяха свикнали да гледат плазма с 8 милиарда цветове и сега съвсем естествено, отказват да наблюдават черно-бяла продукция.
Пардон, съпоставкта с “явлението” от съседния черно-бял стадион е съвсем случайна. Те поне станаха шампиони, докато Ботев агонизираше. Нещо, което въпреки, че съм заклет фен на жълто-черните, приемам като позитивно. За футболния облик на град Пловдив най-вече. Хубаво е Пловдив да има своите футболни шампиони, без значение в какъв цвят са облечени.
Но нека се върнем към реалността и темата на анализа.
Ботев дотолкова свикна с ролята си на на болид на Минарди в надпревара с мастодонтите, че чак и ние – феновете, взехме да свикваме с мисълта “Този сезон дали ще изпаднем?!”
До тази есен!
Когато след 15 изиграни мача, Ботев е далеч от зоната на изпадащите и е на 7-мо място с 22 точки. И с невероятните 7 победи.
За сравнение - през целия изминал шампионат същия този отбор спечели 24 точки, дошли след цели 4 победи. Допусна 12 ремита и 12 загуби и записа “впечатляващата” голова разлика 20:38.
И точно сега, след добрия есенен полусезон, се усети някаква еуфория.
Сред ръководството, треньора , футболисти, журналисти...че даже и сред част от феновете.
Е, да, и това доживяхме да се радваме на 7-мо място на полусезона и, че точковия актив ще ни е достатъчен, за да не изпаднем напролет. Да, такава е реалността и поне засега, нека се придържаме към нея. Въпросът, който трябва да е актуален, е залужена ли е еуфорията, защото тя просто е факт. И не трябва ли да я тушираме още в зародиш, именно поради споменатия преди малко реализъм?
Нека си зададем и няколко въпроса.
Като например, Ботев ли бе толкова добър или останалите от нашата черга бяха по-слаби? Промени ли се нещо в отбора и какво точно? Манталитет...мотивация...тактика...физическа подготовка...заплащане...и т.н и т.н.
Нека започнем да търсим и отговорите.
Знам, че звучи абсурдна съпоставката, която ще наравя, но Жозе Моуриньо е толкова добър треньор и Челси е толкова добър отбор, защото първия обича да предвижда събитията и да мисли с два хода напред.
За мен Ботев е велик клуб, и може да ми се смеете, но не се стеснявам да го сравнявам с големите. Мечтаейки, разбира се.
Ботев е доста далеч от големите в момента и една от причините е начина на мислене, но това е друга тема.
Сега да зпочнем с отговорите на поставените въпроси.
Не, Ботев не е толкова добър отбор в момента, колкото би ми се искало, но Ботев най-после започна да прави това, което чакаме от ужасно много време - а именно - да еволюира. Следвайки основен природен принцип, че нещата никога не стоят в замръзнало положение. Те или стават по-добри, или се сговнясват окончателно и безвъзвратно.
Изглежда, миризмата в клоаката, в която бе затънал Ботев в последните години, е станала толкова нетърима, че чудото се случи. Гъсеницата запона да станава на какавида. Първия етап от еволюцията започна най-после. Малкото гнусно пълзящо създание, което предизвиква отвращение, вече се е капсулирало. Създало си е броня и само и единствено от него и от “климатичните условия” (разбирай прозаичната футболна Бг действителност) зависи дали ще се превърне в красива пеперуда, готова за величествен полет, предизвикващ възхищение.
Прогресът в играта на Ботев е очевиден и според мен отговорът е Не!
Не останалите са по-слаби, а Ботев е станал малко по-силен от тях.
Защото добре помним как отбора спечели цели 4 мача миналия сезон. Три победи с по 1 на мъка над Локо София, Марек и Родопа и едно по-скоро случайно 3:1 над Вихрен.
И това бе всичко, което успя да направи “гъсеницата” за изминялия сезон. Между тези “велики” 4 домакински победи, се мъдреха 8 !!! равенства на домашна сцена, от които четири с красноречивото 0:0.
Както се казва – не мъка, а мъка на квадрат!
Но нека си спомним и нещо друго още по-важно. В ролята на архитекти на трагедията бяха двама треньори. Единият от които приет с много очаквания и вяра, другият – пълна загадка. Ясен Петров и Наско Маринов. За тях няма да говорим. За тях говорят резултатите им с Ботев през миналия шампионат.
Налага се обаче един извод, който не можем да подминем.
Специалистът по физическа подготовка Светослав Гърков, който през съзнателния си живот, преди да поеме Ботев, е бил треньор само и единствено на Рилски Спортист и то с неособен успех, изведнъж сложи в малкия си джоб двамата си предшественици. Единия вкарващ повече емоция, отколкото зрялост и опит в мачовете, другия – дошъл явно неподгтотвен от остров Малта, привикнал да работи със сервитьори, готвачи и застрахователни агенти.
Е, нямаше как да стане.
Светослав Гърков показа нагледно откъде трябва да започне всяко едно начало.
От дисциплината.
Защото Гърков е известен сред футболисите, че при него, образно казно, “няма лабаво”. Или се раздваш на 101 процента в тренировки и мачове, или – “сбогом, Гергино”.
Гърков показа нагледно, че ако отбора ти е перфектно подготвен физически и кондиционно, съвсем не е трудно да смачкаш всичко живо, изпречило ти се на домашна сцена. Сега му остава по трудната част – да влезе в главите на футболистите по някакъв начин да им внуши манталитета на победители и извън домашната крепост. Защото да подготвиш мускулите на един футболист е едно, а да препрограмираш мозъка му, съвсем отделна задача.
Преди няколко дни наблюдавах контролата на Ботев с четвъртодивизионния Коматево и няма как да не съм обезпокоен от факта, че даже и с Коматево, което е малко извън Пловдив чисто териториално , футболистите на Ботев играха като “гости”. Нищо, че административно, Коматево е част от Пловдив. Домакините просто накараха кнарачетата да се чувстват уплашени, така както се чувстват при визитите си в А група на далеч по-слаби отбори от него.
Важното обаче е, че Гърков има предостатъчно време да направи най-важната промяна. Защото до този момент спечели най-важния мач. А именно - доверието на всички, които обичат Ботев.
Нека се върнем сега към Моуриньо и способността му да мисли с два хода напред.
Нещо, което Гърков трябва да прави денонощно, имайки предвид напредналата футболна възраст на футболната икона на този Ботев - Костадин Видолов и очевадния факт, че отбора играе по един начин, когато той е на терена и по коренно различен, когато го няма. Ако искаме да имаме силен Ботев завбъдеще, то неминуемо трябва да мислим отсега за нужните за тази цел изпълнители.
Моите уважения към налагания за негов заместник в центъра – Борислав Караматев. Много се старае момчето, много тича, но когато получи топката и направи характерните завъртания на главата първо наляво, после надясно, обикновено след това следва или грешен пас или безкрайно забавена контраатака.
Караматев не е новия Видолов, но това не е толкова страшно. Страшното е, че него въобще го няма в Ботев, а и че такива футболисти по принцип са изключителна рядкост.
Ако може да има някакъв приоритет в селекцията на отбора в този момент, то това трябва да е търсенето на футболист, който да връзва играта в центъра на терена, когато Коцето окачи обувките на пирона. Млади способни играчи има, трябва само някой да ги открие и привлече. Ако са от чужбина – още по-добре. Доказателството се намира в градския съперник – Локомотив. Даксон да Силва е един много способен млад играч, който ако остане в Локомотив, е сигурна гаранция за игровото бъдеще на отбора в градивен план.
И тук на преден план излиза така нареченото ръководство, което изглежда е съсредоточено в ръцете на само един човек – президентът Христолов.
Защото аз не съм чул до момента в Ботев да се говори за мениджърски екип, съгледвачи, скаути на млади таланти и всички останали компоненти, изграждащи облика на един сериозен клуб.
Христолов явно обича да се доверява на чужди мениджъри, които обича да нарича свои приятели.
Но, господин Христолов, айде да бъдем приятели всички заедно. Вие, треньора на Ботев, публиката, журналистите и всички, които обичат този клуб.
Имам предвид, айде стига вече кьорфишеци с трансфери на футболисти от Ювентус...Цюрих, мауроалегревци и тем подобни футболни недоразумения.
Не е ли време да се усъмните в качествата и коректността на вашите приятели-мениджърите, след като най-големия трансфер в Ботев за последните години е от посока Елхово и е дело на бившия треньор на Спартак – Тенчо Тенев ?
Ето ви и една идея. Назначете бай Тенчо за скаут на отбора. Сигурно ще ви свърши повече работа от мениджърите-приятели.
Ако имате желание и ако обичате Ботев, разбира се.
И понеже споменах Елхово и трансфер, няма как да не отбележа и най-позитивното нещо което се случи в тази жълто - черна футболна есен.
Казва се Величко Величков и е голобрад юноша, който дойде от нищото, а вече пише своята лична футболна приказка и в младежкия национален отбор.
Дали новия Величко се крие някъде сред юношите на Ботев, които Светослав Гърков ще привлече в отбора напролет, предстои да разберем.
Важното ,че дотогава ще можем да мечтаем спокойно, а в новогодишната нощ, когато всеки си пожелава по нещо, можем да викнем с опиянено гърло “ай канариииии” и да помечатем наум за онзи Ботев, който искаме да виждаме занапред.
Защото където е текло, пак ще тече. Въпрос на време...
статията е моя ...публикувана е в
Nadia Ali - vocal
|
жълто-черна футболна есен (опит за анализ)
(ultra hit)
