|
Хахах, относно тоя момент: Сега или по-късно, каква е разликата. В човешки понятия - е въпрос само на броене. Важното е да се случи - ученика и учителя да се намерят. Останалото - на кой му пука.
Това е и така, и не е така. Това, че всеки си има своя момент - спор няма. Но в случая нещата винаги са зависими от правилни взаимоотношения. Затова недоверието, самозакриването, съпротивата са негодни като подход, път са към никъде, не водят до нищо, освен до губене на време и разочарования.
Веднага давам един по-разбираем пример относно правилните взаимоотношения. Работодател - служител. По тая логика по-горе, на твоя работодател трябва да не му пука за резултатите от твоята работа. Нито пък за теб да ти пука кога ще си получиш заплатата. Сега или по-късно, каква е разликата? Все някога ще се случи!
Общото е общо, а частното е частно. Те се съдържат едно в друго, но не са идентични. Не го знам Голдсмит какво е казал толкова ясно, но ако дойдат родители с детето си в доджото, да се интересуват за условията за тренировка, едва ли ще е разумно да споменавам за следващия лайфтайм, дето ще се чакаме след 1000 години...
Всичко е ясно и просто - от учителя се очакват конкретни неща, от ученика конкретни неща. ( Най-отгоре са споменати в първото мнение в темата.) Тогава може да има резултат.
Относно чуждите езици - нямам претенции. Сега не е кой знае какъв проблем човек да се ориентира в темата, при тия възможности. ( Пък друг път на родния си език чете, и не вдява, ама ... такъв е животът!)
А книгата за която стана въпрос, не е някакъв супер налъскан бестселър. Древнокитайски мислители. Лаоцзъ, Лиецзъ, Чжуанцзъ... Сборник.
|
Re: Крайъгълния камък на Източната планина [re: Roxan*na]
