Re: Крайъгълния камък на Източната планина / Спорт / Бойни изкуства

Много ученици ( нямам предвид "днешните" или "предишните", а просто част от цялото), са изключително недоверчиви и самозакрити. Позицията им на незнаещи, или малкознаещи сякаш ги угнетява, и те започват някаква непонятна съпротива на всякакви напътствия, препоръки и поучения. Което е път към никъде, и не води до нищо, освен до губене на време и разочарования.

Доджо, ти не се залупвай с такива постановки и джаджмънти. Всеки си има своя момент, както и сам си забелязъл.

Сега или по-късно, каква е разликата. В човешки понятия - е въпрос само на броене. Важното е да се случи - ученика и учителя да се намерят. Останалото - на кой му пука.

Точно затова ти цитирах Джоел Голдсмит - защото той го е казал толкова ясно. Чета го и всеки път откривам нови хоризонти. Защото както и да го четеш - все се получава - учителя не може да вдигне ученика, ако самия учител не е по-високо от ученика си. А ученика не може да се вдигне, ако нема кой да го вдигне. А понякога си разменят ролите - и точно затова връаката би работила - ако двамата взаимно се повдигат и се учат. А ако няма точка на контакт, няма и да има засечка. Абе фозико-химия на рилейшъншипа - основни правила.

Легендарна е една случка в индийския епос - ще си направя проверките да ти цитирам и имената им - просто индийските имена на мен са ми трудни и ми влзнаха през едното и излезнаха от другото - та двамата - в един лайфтайм единия бил ученик на другия. Но излезнал ноо добър ученик и задминал учителя си. В следващия лайфтайм бившият ученик чакал над 1000 години да се прероди бившия му учител и се подготвял. Когато се срещнали, бившия ученик попитал недоумяващо бившия си учител - какво ти отне толкова време да ме намериш? аз бях отдавна готов - дай сега да решим оная задача, дето последния път не можахме.

Нещата де да беха толко прости и лесни - и едноизмерни, както са в човешкото битие