Виж, нямам илюзии дали съм имала счупени ребра, защото с месеци не можех да дишам, а първите дни бяха кошмар, оставиха ме само на обезболяващи. Не можех да спя с дни от болки, който е имал счупени ребра, знае какво описвам.


Така, с подути очи след първите три дни, в които всеки дъх беше борба.....най-после попаднах в легло и спах за малко почти нормално, съсипана от тежката борба да дишам.


Не може да се опише, нека друг, който е имал счупени ребра, да се опита да го опише. В първия момент след катастрофата помислих, че умирам. Минаха минути, аз не можех да поема дъх, толкова силна болка. Нищо в тялото ми не работеше нормално, явно съм била в шок.

Понах да се задушавам. В адско усилие накарах дробовете ми да се отворят. Ако не бях направила това усилие, вярвам, че щях да умра наистина в следващите секунди или минути.

Всичко се беше затворило. Ребрата и дробовете ми отказаха да работят, а сърцето ми колапсира. Не си чувах сърцето, не знам дали някой е имал подобен експириънс.


Както и да е, чудех се защо съм оцеляла, и също така се чудех, защо по-късно снимките в България според български лекари, не показваха счупени ребра. Счупени кости като правило се диагностицират лесно.


Но, може да не ми е съдено да знам.


Сега съм здрава, няма и следа от тая травма, но минах през доста лекари.


Няма и следа от счупване, което лично на мен ми е странно, даже да не съм професионален лекар. Няма калциране, нито ония характерни нестабилности в костната структура.

Поне според рентгеновите снимки. Или докторите, които ги разчитат. Знам ли...




Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.