Има травми, да, случват се. Но не изопачавай думите ми - травмите не са цел на тренировка по каквото и да било. Когато се случи травма, трениращият не продължава тренировката (не мога да повярвам, че се налага да обяснявам това...). Но постът ти и странните въпроси ("Тогава как се тренира да превъзмогнеш болката и да продължиш") ме навеждат на мисълта, че не търсиш съвет и мнение, а държиш да изразиш несъгласие с моите.
Давай, изрази го, да дискутираме, тъкмо ще разбера какъв точно е проблемът.

Дотогава - несериозно е дори да си помислиш, че треньор би накарал трениращ с травма да продължи тренировката. Идеята на казаното от мен в предните ми постове е, че травмите се случват, независимо дали искаме или не, независимо дали се пазим много или малко - дори при най-внимателна тренировка може да се случи нещо - падане накриво, неправилна техника, неправилна реакция на техниката, всичко се случва. Все едно да ти обясня, че катастрофите по пътищата се случват. Всички гледаме да сме внимателни, но все пак има катастрофи. Това не ни спира да караме коли, нали? Нито да пресичаме улици. Просто се пазим, разчитаме на знанията си - оглеждане за коли, наличие на светофари и пешеходни пътеки, съобразяване на скоростта, шофиране на трезво, кола в изправност и т.н. Но въпреки всичко инциденти стават. Така и в спортните зали, особено при бойните изкуства - самото им име говори достатъчно - не е балет.

Сериозни травми се превъзмогват с помощта на лекар. Повечето от травмите в залата обаче са леки и обикновено не налагат намесата на медицинско лице. Става въпрос за охлузвания, удряния (падаш извън татамито и си удряш коляното в дървения под, примерно), или някой начинаещ натегне ключ на китката ти повече от необходимото, след което те наболява 1-2 часа - за такива неща казвам, че са напълно нормални и се случват. Разбира се, по-сериозни травми също се случват, но достатъчно рядко, че да не анатемосаме бойните изкуства. Ти да видиш в бокса какво става... Каратето и айкидото пасти да ядат.

Юнак без рана не може. Който иска да понижи вероятността от травми, не се записва на бойни изкуства, а на пиано. Нереалистично е да се запишеш на бойно изкуство и да очакваш, че никога няма да те заболи, никога няма да се удариш, никога няма да паднеш накриво, никога няма да получиш лека травма. Възстановяването зависи от травмата - ако си се ударила, чакаш да ти мине и продължаваш тренировка, ако си паднала накриво, преценяваш дали всичко е наред (най-често ще имаш остра болка при определено движение, ако нещо не е наред) и дали можеш да продължиш тренировката, ако ти спукат ребро (което, уверявам те, не се случва често по залите) - отиваш на лекар. Това е. Мама нали те е учила кога да си слагаш лепенка на раната, кога да дезинфекцираш със спирт, кога "ще мине след няколко дни", и когато лепенката, спиртът и няколкото дни не биха помогнали, те е водила на лекар? За това става въпрос - обща култура.

Колкото до медицинските познания на треньорите - имат необходимите познания да окажат първа помощ (най-малкото с взимането на шофьорска книжка са минали курс по бърза помощ). А за трениращите, сериозно или не, няма изискване да имат медицински познания. Някои имат, други пък имат юридически познания, трети са музиканти, четвърти са строители, пети са ученици (познавам ученици с кафяви и черни колани - т.е. много сериозно трениращи), шести сменят работните места като носни кърпички, седми имат развити умения извън работната сфера... Въобще хора всякакви! Никой не е длъжен да е медицинско лице, за да тренира бойни изкуства. Полезно е да имаш медицински познания, независимо с какво се занимаваш в живота си, но не е задължително, ако не си медицинско лице. И за сенсеите не знам да има такова задължение, но от 2 години не съм стъпвала в залата, може да са променили правилата (едва ли).

За всеки случай сериозно занимаващите се с бойни изкуства имат добри познания по анатомия. Най-малкото, за да знаят защо една техника работи. Още докато бях с бял и с жълт колан ни обясняваха по малко анатомия, чисто и просто за да знаем коя кост/става/сухожилие/т.н. правят техниката възможна и ефективна. Също и да знаем къде е опасно да ни ударят и защо. Аз дори на 10 години бях наясно, че ако ме ударят в гръдния кош без да съм си стегнала мускулите, ще боли доста и може да има последици. Издишането по време на удара ми идва естествено, така че не съм го мислила трябва ли или не трябва.

Извод: Слушайте какво казва сенсеят по време на тренировката, за да не пропуснете случайно указание какво се очаква да се случва в залата в следващите 5 минути. Ако случите на некадърен сенсей, сменете залата. Ако няма такава възможност - сменете бойното изкуство или спорта въобще, поне докато не получите достъп до друга зала.

П.С. И не отричайте българските ресторанти, защото в един от тях са ви сервирали супа с муха. Принцип... Сега да не ме попиташ "Къде съм отрекла ресторантите?!".