Първо, съжалявам за травмата, която си получила. Но ударите в карате и в доста други бойни изкуства няма как да се избегнат, те са част от обучението. Ще се въздържа да коментирам компетентността на треньора, както и това дали ти самата си следвала указанията му (да си стегнеш мускулите), защото не съм запозната със ситуацията, от поста ти разбрах твоята гледна точка, но тя не ми е достатъчна.
Да отречеш всички бойни изкуства на територията на България е несериозно. Треньорите са различни, подходът на всеки е различен и това, че са българи, никак не уеднаквява начинът на обучение, както и отношението им към самото бойно изкуство и към трениращите го. Все едно да кажеш, че повече няма да стъпиш в ресторант в България, защото в някой ресторант са ти сервирали супа с муха вътре.
В бойните изкуства без травми няма как да мине. Те затова са "бойни" изкуства, не балет. То и в балета можеш да получиш травма, но както и да е. Аз също започнах да тренирам на 13, общо взето тийнейджърските си години прекарах в залите по айкидо. И айкидото е доста по-мило бойно изкуство от останалите. Сенсеите също бяха на около 45. И имаше травми. Като не поддам адекватно на някоя техника, следват леки травмички, болящи китки няколко дни, някоя синина от неправилно падане и т.н.. А с другите трениращи какви чудеса имаше! Единият докато ме сваля на земята, си подлага коляното под гърба ми и... чак ми се насълзиха очите от болка. Друг случай - докато тренирам с някой, при друга двойка трениращи до нас единият хвърля партньора си и петата на последния се забива в главата ми, не знам с каква скорост. Причерня ми, че и до поликлиниката ме заведоха, за всеки случай. Поради неправилно падане (след като сенсей я събаря) на едно момиче с черен колан му се извади рамото. Няколко месеца не тренираше. Но някак не може да се приписва вината само на сенсея, и двамата партньори в една техника трябва да се пазят (себе си и един-друг), докато тренират, но дори при много внимателна тренировка може да се случи някоя травма. Нормално е.
И ние сме тренирали удари в стомаха, но предварителната уговорка беше, че всеки си стяга мускулите, не може да стои отпуснат и да чака удара. И при удара трябва да издишаш въздуха в белите дробове, не да го задържаш. То, ако си отпусната, и друго 13-годишно момиче да те удари, най-вероятно ще получиш травма. Сенсеите преценяват силата на удара, не са вчерашни, да не знаят какво правят. Но, разбира се, от всяко правило си има изключения. Обикновено несериозен сенсей не би ти вдъхнал доверие от самото начало, така че преценявай по-добре при кого тренираш, вярвай на интуицията си. И аз познавам 1-2 сенсея, при които не бих била спокойна да тренирам (липса на дисциплина в залата, частична липса на наблюдение кой какво прави и т.н.). Но тези, при които тренирах (че сега съм прекъснала за неопределено време) са сериозни, отнасят се с разбиране, внимават какво прави всеки по време на тренировка и реагират адекватно в случай на травма.
Има всякакви треньори, така че не отричай бойните изкуства в цяла България заради един човек :-)