Alfa,

този човек е на 72, ако трябва да бъда точна, и преди 6 или нещо такова години е имал катастрофа с кола.

Не мога да кажа колко е било зле, той самия казва, в началото е имал травма на тазобедрените стави и още нещо по тялото, което после уж е зараснало и уж се оправило.

Преди три години травмите му са се влошили изведнъж и рязко е загубил възможност да се движи и да живее нормално.

В момента се редуваме няколко семейства и близки хора, които имат възможност, да му ходят на гости и да го наглеждат.


Той живее в централната част на Уелс, което едва ли ти говори много....хората там са разпръснати в малки селища, понякога отдалечени на по повече от 50 мили едни хора от други хора...знаеш ли колко е 50 мили до най-близкия човек за него, човек на възраст и с подобна травма, след която той ходи с патерици, въпреки цялата си воля и тренировки на боец цял живот?


Той се бори неистово, и упорито се държи. За което евала му правя.

За да стигне до тоалетната, понякога лази...в лошите дни на неистова болка. Да спомена, че той не вярва в медикаменти и взима само витамини и безобидни неща като например билки и естествени суплименти.


Дори сол не яде...просто човека си е такъв, има си вяра, верую, воля, и разчита на волята си и на духа си.


На тези години една травма може да те убие. Аз почти повярвах, че той се кани да умира, когато последно го видях през пролетта.

Ето, почти една година по-късно, той още е жив.

Сабята си стоеше забравена, аз се съмнявам, че той може реално да се упражнява. Как, ако понякога не може да стане на краката си.....проблем му е сам да си обува чорапите, както и всяко движение, при което движи тазобедрените стави.

Не мога да ти кажа диагнозата на такава травма, знам само онова, което виждам. За съжаление не съм лекар.


Сабята беше нарочно сложена така, че да не се вижда. Беше грижливо опакована във всякакви парцали и обвивки, и опаковката беше прашна, да. Но отвътре сабята си беше безупречно чиста и лъскава, и недокосната, сякаш съвсем нова.


Нека повторя, че бях много впечатлена, емоционална и ...разтърсена, когато видях какво има в ножницата. Не очаквах да я намеря, и изобщо нямаше и да ровя в нещата му. Исках да му почистя стаята и почнах да чистя....размествах, прахосмучих, бърсах прах, подреждах чаршафи и пранета, особено тежките неща той не може сам да върши това, затова приятелите му идват да го наглеждат.


Сабята беше според мен нарочно навряна между някакви стари и грозни парчета дървени пръчки, цяла купчина, така че да бъде скрита.

Той знае, че хора му се разхождат из къщата. Вероятно е искал да я сложи на скрито място, далеч от любопитковци.


твърде много се отплеснах в описания.

Основното за мен беше онова почти мистично усещане, когато хванеш такова нещо в ръцете си.


Толкова бях развълнувана....толкова емоционална....просто не ми се случва всеки ден.


Той е онова, за което се представя. И аз не вярвах в началото. Само че един ден по време на това гостуване се случи да готвя, изпуснах един картоф а той го хвана във въздуха....ръцете му още са силни и ловки, но краката не.


Разбирам как звучи това тук.


Бих искала някак да ви покажа това, но....не виждам как.



Доколкото знам, придовиването на такава сабя е огромна чест, и не става дума за купуване.

Напълно съм сигурна, че не е някаква декорация. Това е бойна сабя с история. Бих искала някак да успея да опиша това впечатление, това вълнение, когато я докоснах....то ме блъсна направо!

Трудно е да се опише такова нещо с думи. Опитвам, но не е същото като усещането, за съжаление.





Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Редактирано от !Roxana! на 02.01.11 22:17.