|
"Изкуствата трябва да бъдат запазени" - Интервю с Д-р Янг Дзюн-Мин
Скъпи читатели, мечтая да има Българин, който да участва в учебната програма на Д-р Янг, да я завърши успешно и да донесе древното изкуство в България. Моля Ви, разпространете тази статия сред всички ваши познати, които биха имали интерес да станат носители на една древна традиция и изкуство на високо ниво! Сигурен съм, че има Българин, който може да постигне тази цел!!!
Интервю с Д-р Янг Дзюн-Мин за неговия 10 годишен ритрийт
От Алмуд Шмидц, 29 Декември 2008
© Превод на български М.Б. – 30 Декември 2008г.
Тази година Д-р Янг започна отдавна планираната 10 годишна ритрийт програма с пет ученика в един нов център в Калифорния. В интервю за списанието Taijiquan & Qigong Journal, той разказва как е започнал този проект и какви условия трябва да спазят участниците в него. Той се надява, че тази интензивна тренировъчна програма, която следва учебните методи за обучение в бойни изкуства и Чи Гонг така както това е ставало в древни времена, ще запазят неговите пълни познания и способностите му за бъдещите поколения.
"Д-р Янг, първоначално вие сте учили физика. Как се случи, че започнахте да преподавате Китайски бойни изкуства?
“Е, да си кажа право, никога не съм се интересувал от учене на Физика. Единствената причина по която стигнах до толкова далеч, че да получа докторска степен, като инженер по механика беше за да докажа на себе си, че мога да науча да се справям с неща, които не ми доставят удоволствие да правя, дори с постоянния натиск от обществото и роднините около мен. Да получа една докторска степен, било то по Физика или Инженрство изглеждаше правилният избор за мен по онова време, въпреки че аз знаех дълбоко в моето сърце, че истинските ми интереси са Китайските бойни изкуства и Чи Гонг.
След като ми бе присъдена титлата Доктор по Механично Иженерство от университета Пардю, аз се чувствах “изгубен” и натъжен за няколко месеца. Все пак натискът да имам семейство с деца ме принуди да си намеря сигурна работа за да поддържам нашия живот. Аз работих шест години като инженер преди да се събудя и да осъзная, че не бях щастлив от живота си. Почувствах, че няма смисъл от моето съществувание. Започнах да търся дълбоко в сърцето си и дойдох до осъзнаването, че преподаването на Китайски бойни изкуства и Чи Гонг е това, което искам да следвам. Преустанових инженерската си кариера през януари 1984г. и започнах да създавам собственото си бъдеще.
Как стигнахте до идеята за десет-годишния ритрийт?
Започнах да преподавам бойни изкуства в Западното общество през 1975г, една година след пристигането ми в САЩ, в университета Пардю. Аз преподавах в техния клуб по бойни изкуства, така като и в Театралния Департамент. След това започнах да преподавам допълнително, като едно хоби, за да припечелвам някакви допълнителни пари за моето семейство. Едва след като приключих с инженерската си кариера, аз започнах да концентрирам всичките си усилия в разпространението на Китайските бойни изкуства и Чи Гонг.
Когато бях на 50 години (сега съм 62), след почни 22 години преподаване в западното общество, аз осъзнах, че е почти невъзможно да запазя изкуството до същата дълбочина при която то е било съхранено в древни времена. Започнах да разбирам, че за да запазя изкуството до същото ниво, както в древни времена, би трябвало да създам една среда, която е подобна на онези времена. За да сторя това, осъзнах, че трябва да взема една група от отдадени ученици в една отдалечена планинска област за 10 години сериозни тренировки. Така че, преди 12 години започнах да търся земя, за да подкрепя моето търсене при запазването на изкуствата.
Какви са основните разлики между обучението което вие предоставяте и вашите други училища?
Един ученик от Центъра ще може да концентрира своето време и усилия за да почувства и обхване есенцията на изкуството, вместо просто да учи формите. Изкуствата са създадени от чувстването, а днешните изкуства са повърхностни, тъй като чувството не е много дълбоко и задълбочено, такова каквото е било в древни времена.
Повечето ученици трениращи в останалите училища го правят повече, като хоби и от интерес. Учениците в центъра ще се стремят да бъдат професионалисти и тяхната мисия ще бъде да запазят изкуствата до същите стандарти, такива каквито са били в древни времена.
Имате ли вече “вътрешни” ученици, например вашите синове?
За мен няма такова нещо, като външни или вътрешни ученици. Аз се отнасям с моите синове и моята дъщеря по същия начин както и с който и да е друг ученик. Доколкото човек е способен да напредне до следващото ниво, аз не ще се поколебая да уча него или нея.
Вие планирахте да допуснете 15 ученика за този ритрийт, сега те са само пет. Бяха ли останалите кандидати неквалифицирани или се отказаха когато разбраха срещу какво са изправени?
Всъщност имаше поне 15 избрани ученика, сред интервюираните 145 души. Все пак, поради липса на средства, аз можах да си позволя да приема само 5. Ако съм способен да припечеля пари от семинарите в Калифорния през следващата година, ще приема други пет. От приходите от семинарите от това лято и от някои спонсорства отвън, аз вярвам, че ще имам достатъчно средства за да платя разноските на още пет ученика през идната година. Това е една неправителствена организация(т.е. без собствени приходи!-бел.пр.), и нашата цел е просто да приключим на нула финансово, докато същевременно подкрепяме обучението на тези ученици. Броя на студентите също зависи от това колко спонсорства мога да намеря.
Надявам се, че статии като тази могат да помогнат на онези, които са способни на това да спонсорират ученик, да разберат за този проект. Разходите за един ученик за цяла година са грубо 10 хил. долара. Освен това 2009-та ще бъде последната година за прием на ученици. Причината за това е, че аз не искам да имам твърде много групи на различн нива. Освен това аз вече не съм млад – имам само още 10 години енергия, която да мога да отдам в преследване на тази цел.
Кандидатствали ли са някакви жени?
Да. Няколко.
Защо не ги приехте?
Исках да видя дали ще мога първо да се справя с момчетата. Все пак сега смятам, че вече си имам твърде много главоболия от справянето със само 5-10 млади мъже. Ако имате деца, ще знаете, че всяко едно от тях има своя характер и своите проблеми. Като родители ние трябва да научим и да разбираме всяко едно от децата си, и да ги направляваме в правилния път. Това изисква много търпение и време. Сега, аз имам петима студенти, които не познавам особено. Аз трябва да се науча как да ги опозная, и да се грижа за тях, да ги обучавам и да живея с тях.
Да има каквито и да е жени ученички в тази група ще предизвика повече проблеми, особено ако трябва да живеят заедно за 10 години в тази отдалечена планинска област. Нещо повече, нямаме достатъчно площ и условия, така че да предвидим отделно място за мъже и жени. Например повечето от момчетата спят на същия под в салона. Не мисля, че е добра идея да сложа момиче там. Нямаме отделна стая за момичета.
Въпреки това, ние сме имали и мъже и жени, като наши гости, които са се присъединявали към тренировките на учениците за кратки периоди. Гостите са добре дошли.
Какви изисквания трябва да посрещнат желаещите кандидати?
Ами, това което търся е: 1. Да са млади, 2. Да имат желание да страдат, 3. Да смеят да приемат предизвикателството, 4. Да са искренно отдадени, 5. Да могат да издържат на умствена и физическа болка, 6. Да са способни да се отделят от обикновенното общество за поне девет месеца на година, 7. Да са смирени и да слушат и приемат обучението, 8. Да имат желание да проявят високо ниво на самодисциплина.
Тези пет ученика ще научат ли всичко което вие знаете за Кунг Фу, Тай Джи Чуан и Чи Гунг?
Да. Надявам се, че те ще научат всичкото това в рамките на 5 до 6 години. След това бих искал да поканя други традиционни учители, които да заповядат и да ги учат на това което аз не знам. Аз ще реша кои биха могли да бъдат тези учители когато времето дойде. Естествено, тези покани също зависят от това с колко средства ще разполагаме в бъдещето.
Колко време прекарвате с учениците си?
Засега, аз прекарвам почти всеки ден с тях. Аз ще трябва да съм там през повечето време през следващите две години. Веднъж след като са се научили как да бъдат независими в тяхното обучение и практика, аз ще бъда способен да пътувам и отново да предлагам семинари. Помнете, че отнема само един ден на учене, но една година на практика. Това е истината при превръщането в професионалист при което и да е изкуство. Отнема само 10% обучение, но 90% практика.
Вие преподавате не само в САЩ, но и в чужбина; ще имате ли време да продължите да го правите, след като тези които искат да учат с вас ще трябва да идват до Бостън или до Калифорния?
Както споменах по-рано, аз може да възобновя пътуванията си след две години. Освен това вярвам, че е време да предам отговорността на следващото поколение. Сега моят син – Николас Янг е поел организацията YMAA. Аз имам пълна увереност в него, и че той ще се справи добре.
Разбира се, заинтересовани практикуващи винаги са били добре дошли да участват в семинарите в Бостън и Калифорнийския ритрийт център. Ако някой е заинтересуван да участва в тренировките по време на тази 10 годишна програма с учениците по обичайното й време, също е добре дошъл.
Петимата ще научат много за Китайската култура, ще трябва ли да научат и Китайски език?
Естествено. Китайският език ще бъде първият аспект, който те ще трябва да научат от китайската култура. Надявам се, че за десет години, те вече ще могат да четат древни китайски документи.
В друго интервю, вие казахте че за вас е важно да ги научите на “У Де” ("Wu De“) – моралният аспект от бойните изкуства. Кои са най-важните точки в това отношение?
У Де включва два аспекта: Морал на делата и Морал на ума. Моралът на делата включва: Смирение(скромност), Респект(уважение), Правилност(праведност), Доверие и Лоялност. Моралът на ума се състои от: Воля, Издръжливост, Постоянство, Търпение и Кураж.
Каква е ежедневната програма в Ритрийт центъра?
Понастоящем тя е:
6-7ч сутринта Медитация (Jingzuo, Taixi)
7-8 AM, Основни тренировки в Чи Гонг (Qigong Ji Ben Lian Xi)
8-9 AM, Закуска
9-11 AM, ТайДжиЧуан и неговите приложения
11 AM – 12 PM, Китайски език
12-2:30 PM, Обяд и почивка
2:30-4:10 PM, Тичане из Планините
4:10-7 PM, Разнообразно телесно кондициониране
(това включва тичане из планината с тежести за сила на краката и издръжливост; катерене по въже за сила и издръжливост на ръцете; Тай Джи Топка Чи Гонг за издръжливост и сила на тялото; Скачане с тежести за развитие на сухожилията, и др.)
Освен това, първият семестър от тренировките включва скачане над пръчка (Tiao Gan) и прескачане на стената (Tiao Qiang), кондициониране на китките (Lian Wan), Тренировка по вкореняване (Lian Gen), Трениране на баланса (Lian Ping Heng), Реакция (Fan Ying Xun Lian), и Трениране на скоростта (Lian Su).
Тази схема ще се променя на всеки три до шест месеца в зависимост от напредъка.
Те ще бъдат ли квалифицирани да приемат цялото Ви знание?
Все още не знам. Това е само тяхното първо обещание пред себе си. Ще отнеме дълго време на тестуване и тренировки за да разберем. Все пак, аз вярвам, че докато някой има силна воля и решителност, той ще бъде способен да достигне която и да е цел.
Освен тренирането учениците работят ли и нещо друго в центъра?
Не. Все пак, всеки трябва да помага при почистването на центъра в събота следобед. В допълнение, те трябва да готвят и да перат сами. Единственото време в което ядем заедно са вечерите в събота и неделя.
Вида тренировки, който вие предлагате в ритрийт центъра за хора на сравнително млада възраст ни напомня за влизането в манастир. Очаквате ли, че учениците ви ще посветят целия си живот на бойните изкуства и че ще странят от ежедневието на другите хора?
Надявам се, че те ще продължат да изграждат техния интерес, и че освен това ще разберат тяхната отговорност за предаването на изкуството на следващите поколения. Те ще направят свое решение. Независимо какво ще решат, след 10 години те вече ще трябва да имат достатъчно знания и умения, че да ги предадат на следващото поколение. За онези, които искат да се завърнат в обикновенното общество, те трябва да използват знанията си и уменията си за да развият и разпространят изкуствата. Те трябва да продължат да разпространяват изкуствата и върху следващите поколения. За онези, които искат да останат в центъра, те могат да продължат тяхната практика, и вероятно да получат някаква финансова подкрепа от обществото и да приемат повече ученици за следващото поколение.
Доколкото съм загрижен за това, аз не очаквам нищо. Моето задължение е да предам надолу по поколенията знанието и уменията. Не знам какво ще се случи след 10 години.
Колко от учениците смятате, че може да се откажат?
Вярвам, че поне 60% ще издържат 10-те години на трениране.
Ритрийт кампуса е доста амбициозен проект, как намирате финансиране за цели десет години? Имате ли някакви спонсори? По какъв начин ще бъде използван кампусът през това време?
Засега имаме, двама и половина спонсора, които са способни да покрият разноските на два и половина студента. Освен това аз давам семинари през лятото в Ритрийт центъра. Повечето от приходите ще бъдат използвани за тази програма. Ние приключихме първата сесия от семинарите тук – от Юли до Август.
Това ни даде добра финансова подкрепа за програмата. Надявам се, че повече хора ще подкрепят тази програма финансово в бъдеще. Ние редовно провеждаме кампании за набиране на средства.
След 10 години учениците ще бъдат ли свършили с обучението?
Разбира се, че не. Ученето представлява задача за цял един живот. Ако спрете да учите, вие сте изгубили смисъла на живота.
Ще спрете ли да учите тогава и възможен ли е тогава друг 10 годишен ритрийт?
Това зависи от това дали ще имаме достатъчно средства за бъдещето. Надявам се, че ще имаме достатъчно финансова подкрепа така че учениците от това поколение да бъдат способни да предадат изкуствата на следващото поколение, а също и до всяка точка на света.
Очаквате ли вашите ученици да отворят училища и тогава да ви канят като учител за семинарите?
След 10 години ще бъда твърде стар за каквото и да е. Сега съм на 62 години, а когато програмата приключи ще бъда на 72 години. Това време е единствената ми възможност и е най-ценния момент и мисия за мен.
Проектът е пленяващ, и в тази си форма вероятно уникален. Очаквате ли други майстори по бойни изкуства да последват примера ви за да запазят тяхното знание за бъдещите поколения?
Със сигурност се надявам на това. Помнете, че моето знание е ограничено спрямо обширното съдържание на Китайските бойни изкуства и Чи Гонга. Надявам се, че чрез моите усилия ще мога да вдъхновя други учители да направят същото което правя и аз. Изкуствата трябва да бъдат съхранени и запазени преди да е твърде късно.”
Благодаря Ви много д-р Янг.”
Д-р Янг Дзюн-Мин е роден през 1946г. в Шин Жу Шиан в Тайван. На 15 годишна възраст той започва да учи Кунг Фу на Белия Жерав от майстор Ченг Джин-Гсао (Cheng Gin-Gsao), а на възраст 16 години Янг-стила на Тай Джи Чуан с майстор Гао Тао(Gao Tao). През 1974 година д-р Янг Дзюн-Мин се премества в САЩ и започва да учи там през 1975г. През 1982г. той открива “Академията на Янг за Бойни Изкуства”(YMAA) в Бостън, за да запази традиционното Китайско Кунг Фу и Чи Гонг. Въпреки неговите училища в много страни по света, той е публикувал над 30 книги и е направил 50 видеокасети и DVD-та, които са преведени на много езици.
За информация относно бъдещото развитие на 10 годишния ритрийт, семинарите, и даренията свързани с намаляване на данъци, посетете уеб-сайта: www.ymaa-retreatcenter.org
|
"Изкуствата трябва да бъдат запазени"