I feel ya man :)

Много пъти съм се замислял по този въпрос.
Айкидото (за мен и само за мен, не искам да кажа че и за другите е така) е нещо като духовен наркотик. Когато си в доджото се чувстваш по съвсем различен начин отколкото когато си навън. И нещата за хармонията, за мир и т.н. също много ми харесват.

О'Сенсей каза : Ако всеки постъпва по този начин, светът ще е по-хубав. Не може ли просто да си намираме приятели?

Това е само едната страна на айкидото, тази, която виждам аз. А то с сигурност е многогранно. Може би сенсеите и хората трениращи много години наистина постигат някаква сложна истина, някакво просветление, което не е достъпно за начинаещите. Не знам.

От другата страна :
Веднъж ходихме с приятелката ми на пързалката на Орлов Мост тук в София. И някаква компания дойде до пързалката и започна да се подиграва. Всички си мълчат и си траят, никой не смее да направи нищо, но си личи че това ужасно притеснява всички, включително и моето момиче.
Ядосах се и минавайки покрай тях хванах едно от момчетата за гуша, другото с двете момичета избяга, така че да не мога да ги хвана.
Притиснах го : Нали си много отворен майка ти де*ба, а? Що не се подиграваш сега, а? Ще ти е*а майката.
Викам му на втория ела тука, смотаняк.
Уплашиха се и избягаха.

Разбираш ли? Откъде накъде дришльовци като тях имат право да се подиграват? И защо да мълчим? И защо всичките момичета на пързалката след това ми казаха "Евала" и "Браво" и "Добре че теб не те е страх".

В крайна сметка, ако нещо не те устройва не го използвай. Няма смисъл да се мерят пишки. За всеки влак си има пътници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите