Интересна тема си направил. Краси, да ти кажа нещата са комплексни. Трудно се постига майсторско ниво, ако човек се занимава със сто неща. Трябва да хване едно и да действа по него. И все пак, има неща от другите бойни изкуства, които могат да се използват и в даден етап от развитието ти да ти свършат уникална работа и да ти дадът един силен тласък напред.
Тренирал съм много неща...основно съм наблягал на каратето. Така да се каже е било базисът, а другите неща съм ги ползвал като кръгозор.

В каратето има едно такова нещо, че майстор с майстор не си приличат. Който и да видиш от майсторите има различна техника и настроение. И все пак в тях има нещо общо... нещо отвъд техниката и силата, което ги свързва и ги прави майстори. Такъв човек може да стане майстор за ден и по каквото друго си поиска, защото е напипал нещо, за което няма думи и което е отвъд външната форма. Тук не говорим за философстване и паранормални явления, а за нещо конкретно. Изпитвал съм го понякога, но само за миг два. В общи линии с годините всеки човек напасва бойното изкуство към собственото си тяло. Така да се каже има толкова много бойни стилове, колкото и майстори, но общото между тях е онова другото нещо.

От отдавна не тренирам по стандартният начин. Когато тренирам се опитвам да е по старият третип. Тичане в пресечени месности до смъртна умора, тичане в река, удряне по пясък и задължително макевара....и все пак гледам да съм внимателен във всяко нещо. Когато правиш дзуки ( удар с ръка) по хиляда пъти изведнъж усещаш нещо отвъд техниката, отвъд силата...когато вече си на границата на възможностите си и ръцете ти сами падат има нещо друго, което ги движи и това не си ти.
След това щом влезнеш в нормална зала по бойни изкуства всичко ти изглежда изкуствено! А след това хората си говорят как да тренират....с часове.
Разговорите са безсмислени от един момент нататък. Тренираш и даваш всичко от себе си...и най-добре сам. Когато тренираш сам има неща от техниките, които ти се разкриват само тогава.
Социалният начин на трениране вече е изопачил всички бойни изкуства, превръщайки ги в спортове и гимнастика за тялото.
Навремето са тренирали по максимум 5 човека в една група. Така майсторът е създавал едно сплотено семейство.... Всички тренират, отвъд привичките, отвъд социума, отвъд морала, отвъд живота дори.... Само тогава (или сам) можеш да се потопиш в светът на тишината, отдъв мислите и тактиките...

Дори това, което говоря е кръгла нула. Само сам човек може да го изпита, а не като слуша за него.

Това е, което имах да казвам.
Краси, приятен ден.