С Възкресението започва Живота! / Спорт / Бойни изкуства

Христос воскресе! Во истина воскресе! С този поздрав, писаните яйца и Великденската трапеза най-често "присъстваме" във Възкресение Господне. Да, това е един от начините, макар и може би най-незадълбоченият, да се съпреживее великата тайна на Разпятието. Най-общоприетото, най-масовото, и най-традиционното "отпразнуване" на Възкресението.

Не е ли обаче това тайнство една промяна, едно развитие, една изстрадана от материята еволюция на духа? И не трябва ли, за да го познаем, не да го "празнуваме", а да го съпреживеем, но на съвсем друго ниво, различно от това на празничните трапези? Определено да, щото само преживяното страдание проправя път за вътрешното ни Възкресение, и едва след преминаването на личната ни Голгота идва единението ни с Отца ...
И преди да празнословим: "Защо няма истински учители по бойни изкуства в България?", не трябва ли ние самите първо да преминем през Пътя от Витлеемската ясла, през Проповедта в планината, през "Осанна!" и "Разпни го!", през "себежертвата", та чак тогава да питаме?

Защото, ако действително сме в упорито търсене на цялостния си триединен "растеж", и при което, това търсене да надминава повърхностното ни "съучастие", ние неминуемо на един етап ще успеем да надмогнем враждебността и укора към другите - като причина за личните ни несгоди. И ще се вгледаме в себе си. Едва тогава ще можем да проумеем и величието на собственото си Разпятие ...

А "Христос воскресе!" и "Во истина воскресе!" ще добият нов смисъл ...

С уважение:Краси Василев

П.П. Това май миналата година го писах, или по-миналата, и го бях постнал в "Колонката" на сайта във Великденското издание. Нещо като споделени размисли на глас...