Урок №2. Откъде да стартираме обичта си към мъдростта?

Ако цитирам сега Притчи Соломонови, че "Страх от Господа е начало на мъдростта; " навярно ще ги объркам начинаещите съвсем... Затова ще се облегна на един стар виетнамски трактат, където в общи линии се казва: "Когато намериш в себе си слабост, и станеш недоволен от себе си ..."
Разбира се, ако вие не зачитате ничий авторитет, и се чуствате непогрешими, това няма да ви се случи - да намерите в себе си слабост и да се самоподтикнете към действие. Когато няма незнайно откъде породило се желание, емоция, някаква трудно осъзната необходимост от "получаване", няма и старт.

И как да уловим момента, при случай, че ни се появи такъв порив, готовност за "приемане", че да не пропуснем това начало?
Ами, най-общо, с будност и внимание. Веднъж като говорихме с учителя Тиен на тази тема, и той казва: Ако искаш да разбереш едно бойно изкуство в дълбочина, трябва да се опиташ да разбереш и културата, историята, начина на мислене на хората, които са го създали. Трябва да си като разузнавач ...
Това е и възможност за стартиране - "хващане" появата на такъв момент, на ентусиазъм за разузнаване, на нагласата за подбор и анализ на сведения, на готовността за запознаване с Опита на предишни поколения...

В заключение. Навярно сте забелязали, че никъде не се споменава за това, "правилно" или "неправилно" е да се стремиш към Мъдростта. Както вече писах по-горе, Шон Донг не дава някаква "готова Истина", в която задължително трябва да се вместиш като в калъп. Не можем да мерим с едни мерки човека, който има нужда, и човека който няма. Нито да отнемаме правото на лично мнение, решение и действие. И отговорност.
Пък който иска - да внимава за слабост в себе си и недоволство някакво...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите