Ритъм на празнотата

Голямото многообразие от постоянните въздействия,който постъпват от обкръжаваща ни среда,е наложило да развием и проявим в своето поведение повече гъвкавост.А това ще рече повече точност и прецизност при избора на определени двигателни реакции,който да покрият нуждите ни които изисква нашето движение.
Двигателната реакция ,сама по себе си съдържа условието за какво време трябва да бъде извършена.По този природен начин човешките реакции изразяват своята адекватност към вечните изменения и промени на обкръжаваща ни среда.В реални условия човек извършва двигателнии реакции. които съдържат отделни мускулни съкращения,всяко от което трябва да бъде извършено за точно определено време.
Не само за практикуващият бойни изкуства,Времето тече някак си привидно,сякакаш само за себе си и боецът трябва постоянно да се нагажда в съотвестие с изтеклото време.Ето защо добрият боец може правилно и точно да прецени,кога един удар ,насочен към него ще стигне до насоченото място.Въз основа на тази своя преценка,той предварително подготвя нужните мускули запредстоящето противодействие на противниковият удар.Тази подготовка е основана на възможни и правилни движения,който е правил по-рано при подобни условия.Такъв боец организира правилно своите движения благодарение на своето силно,развито чувство за ритъм (време)". "Ритъма не е тясно музикално понятие.Неговите корене ни отвеждат извън пределите на музиката,към движенията природата,космоса,към физиологическите процеси на органичният свят.Още от древноста Плaтон определя "Ритъма",като някаква закономерност (правилност) на движенията.Чрез ритъма човек свързва своето вътрешно състояние и нагласа с видимият свят,с природата и необятният космос.И ако се вгледаме в фолклорните танци на различните народи,ще забележим най добре тази взаимовръзка.Всеки народ ,чрез своята автентична култура,бит,манталитет и емозионалност,изявява себе си и постига хармония с природата посредством различните по ритъм танци.Ето защо връзката между психиката (душевноста) на даден човек и вродените му ритми,идващи от неговите праотци е много тясна.
В повечето бойни изкуства които идват Изтока,техниките и движенията се практикуват в така нареченият "Равноделен" ритъм.Основната идея на източните бойни изкуства е посредством този ритъм да има равновесие и пълен синхрон между двама бойци,да има уравновесяване между тях и техните движения.Когато движенията на Атакуващият и на Отбраняващият са в единен ритъм,тогава те са подвластни на естественият ритъм и хармония,който е изгразен в Източната религия и философия като хармония между Ин и Ян".Потвърждение на тези думи намираме в книгата на великият майстор и актьор на бойните изкуства- Брус Ли.
"Обикновено, двама бойци с еднакви способности могат да проследяват движенията си, ако няма значителна разлика в скоростта им и те са склонни да се уравновесяват. Движенията на атакуващия и отбраняващия са почти винаги в подобен ритъм. Те имат последователна взаимовръзка, която прави правилното времеизмерване на всяко движение зависимо от предното движение. Въпреки че има известно предимство в инициативата на атаката, тя трябва да бъде подкрепена също и с по-голяма скорост, за да достигне успешно до целта.."

Навярно по-пътя на своята бойна практика и наблюдение,Малкият дракон прозрява съществуването на друг ритъм,различен от характерният ритъма на бойните изкуства които идват от далечният изток.Брус Ли не само се е докоснал до този странен ритъм но и прави редица опити да го анализира,да го вкара в някаква форма.Ето какво споделя с нас чрез своята книга :

"Обаче когато ритъмът е накъсан, скоростта вече не е първичен елемент за успеха на атаката или контраатаката срещу човека, накъсал ритъма си. Този, който може да разкъса този ритъм чрез лека несигурност или неочаквано движение, може в този случай да спечели при атака или контриране дори само с умерена скорост- неговият протиник е "програмиран" да продължава в предишния ритъм и преди да може да се приспособи към промяната, той е вече ударен".

"Ритъма на новака,вероятно неравен е труден за измерване,с дълги и опасни фази,тъй като той не е склонен да следва подаденият му ритъм".
"Доста неволно (спонтанно),новакът прави атаки с накъсан ритъм,които ще заблудят и най-опитният боец(противник),които няма да очаква такъв вид ритъм".

Брус Ли много добре е забелязал,как и при какви обстоятелства се проявява този ритъм в движенията на един неопитен (все още неформиран) боец.Това е така защото той все още не е напълнил съзнанието (ума) си с дадена форма,с дадено бойно изкуство.За такъв човек се казва че притежава празно (чисто) съзнание и в умът му няма изградени стереотипи на движение и свързаният с тях равноделен ритъм.Както се казва,бял лист хартия,стая в която няма нищо освен празнота.Такъв човек просто действа заради самото действие без мисли,без шаблони и схеми,без умни стратегий или както им казва Брус Ли "отчаяни актове" превръщайки се "последователност от мъртви техники".Неопитният човек няма познания по Бойни Изкуства и точно поради своето незнание,движенията му са спонтанни и трудно предвидими, проявяваще се в НЕ -равноделният ритъм на движение(на хаоса и празнотата).Затова движенията на такъв човек предизвикват представата за хаос и неподреденост и са трудно предвидими дори и за по опитни майстори.
В разсъжденията си относно ритъма,Брус Ли стига до следният свои извод:

"Движение с накъсан ритъм ще деконцентрира и най зоркият противник" .

В тези практически свой наблюдения Брус Ли се е докоснал до Ритъм непонятен и до днес за мнозина майстори на бойните изкуства и се опитва да изгради своето изкуство Джит куон до на базата на този странен ритъм.Поради малките познания за него,Малкият дракон му дава името "прекъснат ритъм",което е само една малка част от неговата характерна особеност.За съжаление този гений на бойните изкуства не е имал и представа че този странен ритъм съществува изцяло в Българската фолклорна култура на българите от най стари времена,благодарение на техните дълбоки наблюдения спрямо космос,природа,човек и война.

Идеята за празнотата е била силно вплетена в основата на религиозната (обредната) и военна практика на старите българи.Според старият български обреден календар годината има 364 дни, разделена на четири равни части.И само един единствен ден (нулев ден), подържа баланса и равновесието между тях.Това според историците и изледователите на българският народен календар е денят на Върховният бог Тангра (празнотата), от които всичко се ражда и в които всичко умира.

В многобройните стари хроники,летописи и домашни извори който имах възможноста да се докосна,многократно се споменава че старите българи използвали своята музика и танци изрязяващи се в специфични ритми като средство за постигане на единение със своя върховен бог - Тангра.А в военната си практика,те са развили до пълнота неговото използване,не само за нужната психофизиологическа подготовка (състояние) на боеца,но и в по голям стратегически план.В старинните български танци които съм изследвал се наблюдават множество елементи на различни геометрични фигури (форми )като: охлюви (кръгове),спирали (змий),триъгълници ,редици и колони (плетове).Естествено с християнизирането на българите,познанието изразяващо се в тази символиката е позагубено,но е станала формата която се наблюдава и до днес в различните стари езически ритуали на фолклорните ни празници.Тези сложни игрови съчетания в някои от старинните хора и ръченици, непосредствено ни показват каква е била тактическа гъвкавост на старите българи, даваща нужната тактическа предпоставка за военен успех с използването на много по-малко военна сила.Използването на тези военни тактически приоми (кръгове,спирали,плетове) на бойното поле,според мен са давали представа за странният начин на воюване определян като хаос и безредие в очите на българските противници ,които е бил по същество доста необичаен начин на воюване за онова време.Този "организиран хаос " обърквал и превръщал обикновенно в безредие и смут,чужда военна мисъл,която е загубваля контрол над ситуацията,над военните действия се което несъмнено се е отразявало и в крайната фаза на войната.След многобройните си неуспехи спрямо войнствените българи, византийските полководци и военни стратези били принудени да проучат подробно и в дълбочина специфичният начин на воюване на старите българи и да направят нужните корекции в своето високо развито военно изкуство.За да могат успешно да противоборстват,те на практика започнали да приемат и взаимстват гъвкавият начин на бой от военнолюбивите българи.Такива наблюдения,съвети и съществени промени във византийското военно изкуство намираме в множество написани византийски средновековни военни стратегий.Но не само в далечното минало на Българската история,този специфичен ритъм е носел успех и победа.На световното първенство по футбол в Америка '94 ,българският национален отбор покажа нагледно как чрез своя специфичен стил на игра могат да се побеждават силни футболни противници с дълбоки познания и традиций в футбола.Когато този ритъм свободно извира от сърцето,няма сила която да може да го укроти,защото той възбужда и укротява всичко (в/и) чрез себе си.Както вятъра който невидимо идва от нищото и отива към него,а ние разбираме за него единствено посредством неговото видимо проявление.Жълтите листа красиво танцуват из въздуха преди да паднат упокоени на земята.

В целият свят съществува и царува така нареченият "Равноделен" ритъм на движение проявяващо се в културата на много страни и народи,но благодарение на Българския народен фолклор,ритъма на празнотата се е съхранил и запазил и до днес ,макар и да сме поизгубили онази негова дълбока символичност и познание.Практическото използване на неравноделният ритъм освен в българска народна музика и танци се използва също в бранното умение вей и е нещо като канава върху която са изградени всички негови движения.Характерната специфичност за тези движения, е че един път задвижени те изграждат помежду си затворен кръг където нападението и защитата изчезват като самостоятелни (отделни ) елементи,така като изчезва и мисълта за победа и поражение.Просто форма съдържаща в себе си ритъма на празнотата.