Въпросът с во туат е много ключов, от гледна точка на класика и съвремие.

Значи, общо взето, во туат се превежда и като бойно изкуство, и като юмручно изкуство, въпреки, че това последното всъщност само по себе си не е съществувало 100 % единствено като употреба само на голи ръце и крака.

Така или иначе, под во туат се визират всякакви системи, които основно са имали и имат за цел изучаване на прийоми за физическото унищожаване на опонента, а не някакво личностно усъвършенстване. Комплексите за всякакъв вид личностно усъвършенстване са били само в помощ на основната цел. Първостепенна роля са имали различните оръжия: метателни, дълги, къси, а едва ли не на последно място - голите ръце. Такъв тип методи са били изучавани освен в армията, така също и в различни кланови структури. Те са били ревниво пазени като "военна тайна" поради това, че са си били един вид военни средства, чието популяризиране би намалило определено отбранителната способност при евентуално стълкновение.

При днешната относителна унификация на техническите прийоми, вследствие на правилата за спортни състезания, причините да се пазят в тайна по ония времена во туат - прийомите и методиката, със сигурност трудно могат да бъдат разбрани. Не могат да бъдат разбрани и по причина, че всъщност това са две коренно различни като крайна цел идеи. Но за това, друг път.

Така, че во туат всъщност е термин, еквивалент на бу джуцу примерно, обхващащ в себе си десетки, ако не стотици системи с бойно-приложна насоченост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите