подозирах ,че така стоят нещата,
в айкидо-залите има тенденция да се събират разни мистично настроени, енергийно ориентирани типове, които не желаят да приемат грубата действителност и законите на физиката, смятат себе си за "богоизбрани" и единствено призвани да пият от извора на най-висшето изкуство, смятат другите трениращи (от други стилове) за елементарни, прости, първични и хвърчат из облаците. Те изпитват своеобразен духовен глад и е най-лесно да бъдат излъгани, защото според мен най-много го искат. В айкидо в най-малка степен има момента: "Абе ти к'в сенсей си, бе? Я ела да те пробвам, да ти ударя две тупалки и да видим колко си велик!". Затуи в айкидо най-лесно виреят "великите сенсеи", които са по-скоро колеги на Братя Грим и на създателите на епичната сага от рубриката "Лека нощ, деца" - с благото име "Приказки под шипковия храст".
това ме изуми ,щото вчера ми го казаха почти същото, да би да се познаваме
Определено ще престане да се занимавам с айкидо и сега съм в процес на търсене ,кажи нещо за карате ,къде няма простотии или поне да са по-малко ?