|
ЦИ ГУН И БОЙ
Какво ли не чува човек, когато слуша дискусии на тема вътрешна енергия. Едни разказват истории за магове, които с едно движение на веждите повалят на земята цели пълчища от нападатели, други в нищо подобно не вярват и се обосновават с уроците по физика и биология в гимназията. Едни заявяват, че ако за да се постигне желания резултат са необходими години прекарани в ежедневни тренировки, то тогава въобще не си струва и да се опитваш да се занимаваш с това, други пък напротив – именно в такива неща виждат истинските ценности. Ще се опитам да обобщя и двете гледни точки и да подходя към въпроса от гледна точка на приложението на вътрешната енергия в боя, каквото и да се разбира под това. Като аргументи ще използвам факти, на които сам съм бил свидетел или свидетелства на очевидци и литература, на които нямам основания да не вярвам. Ще използвам материали предимно свързани с Китай, тъй като останалия свят върви по неговите стъпки (имайки предвид темата!).
В началото някои общи забележки. Много хора бъркат такива понятия като “ЦИ ГУН “ и “ НЕЙ ГУН “. ЦИ ГУН в превод от китайски означава “работа с ЦИ”, т.е. именно опериране с вътрешната енергия. “НЕЙ ГУН” – това е “вътрешна работа”, т.е. всички видове тренировки, които не са свързани пряко с изпълняването на форми, боеве, общоразвиващи упражнения и специална закалка. Към НЕЙ ГУН се отнасят например – “наработване на лекота” – изкуството на леките скокове и бягането по стени, “наработка на тежест” – изработване на устойчива позиция, това което наричат “врастване в земята” и т.н. В такива методи може да се използва ЦИ, а може и да не се използва.
Съгласно изследванията на китайските историци методики по ЦИ ГУН е имало още преди появата на писменноста. Описани са в най-ранния китайски медицински трактат “ Канон за вътрешното от Жълтия Император”. В бойните изкуства изучаването на ЦИ ГУН тръгва в две посоки – за да се направят собствените тренировки по-ефективни и за да може да се нанася по-голяма вреда на противника.
Най-простото приложение на ЦИ ГУН по отношение на собственото развитие е методиките за привеждане в оптимално състояние. Очевидно е, че тренировката ще даде най-добър ефект, ако пристъпите към нея с ясна глава и напълно съсредоточени върху предстоящата работа. Така например в един от трактатите коментиращи стила “САН ХУАН ПАО ЧУЙ “ ( “Гръмотевичните удари на трите императора” ) за методите за укрепване на ударните повърхности и противоударната закалка на тялото се казва, че преди началото на тренировката трябва да се застане в позицията “Стълбово стоене” и със затворени очи да се занимаваш с дихателни упражнения докато ЦИ не напълни краката и не се повдигне до ДАН ТИЕН. А в трактата “ Разяснение на истинския смисъл на шаолинското юмручно изкуство” се казва, че може да се започне със закалката на тялото чрез удряне само след като натрупването на ЦИ достигне такъв стадий, че то започне “да се процежда през порите на тялото”. Нашите поклонници на ръкопашния бой могат да се изсмеят на тези “чудеса”, но китайските любители на твърдия ЦИ ГУН (подчертавам - любители, а не професионалисти, общувах с една такава група, в която хората се занимават през свободното си време, като в кръжок по извънкласна дейност) могат с едно шляпване да разбият тухла, която държат в другата ръка или без да бъдат наранени да бъдат повдигнати на тризъбец забит в корема им. Занимаващите се с традиционни бойни изкуства навярно са обърнали внимание, че примерно такива действия се препоръчва да се изпълняват преди правенето на форма и това не е случайно. Постепенно времето за такава регулация на организма се съкращава, а “ключа” към нея са някакви жестове или мисловни образи, свързани с началото на формата или на тренировката. В реална бойна ситуация едно такова действие мигом привежда организма ви в състояние на пълна бойна готовност.
Другото приложение на вътрешната енергетика се основава на източното учени за меридианите и колатералите, при това познаването на теорията тук е много важно. Европа се е запознала с китайското изкуство на иглоубождането и изгарянето още през XVII век , а вече през следващото столетие отделни прийоми от тези методики са се използвали широко за терапевтични цели. Но откъснати от теоритическите познания те се оказали почти неефективни ( известен е случай, когато в края на XIX век в една френска болница пациентите се разбунтували против “бодящите лекари”) и след отминаването на модата на китайските методики в Европа те изчезват безследно. Благодарение на тесните контакти между СССР и КНР през 40-50-те години на ХХ век започва възраждането на тези методики, много съветски лекари се командироват в Китай за да се обучават и практикуват. Към края на 60-те години с техните усилия са издадени редица оригинални и преводни работи по китайска медицина – както теоритически така и с практическа насоченост, сформират се центрове по рефлексо-терапия в Санкт Петербург, Нижни Новгород, Казан и Улан - Удэ. През 80-90-те години на ХХ век имаше нов бум на източната култура и на руски език започнаха да се появяват нови работи, отнасящи се не само за медицинския, но и за бойно-приложния аспект на учението за биологично активните точки. Ето защо в днешно време Русия стои на първо място по количество качествена информация, свързана с тези въпроси.
При изучаването на въпросите свързани с китайското учение за вътрешната енергия, веднага възникна проблема за това какво е ЦИ. Съществуват няколко десетки варианта на превод на това понятие – “въздух”, “дишане”, “лимфа”, “ефир”, “атом”, “нервна регулация”, “жизнена енергия” и т.н. , всяко от които отразява малка част от неговото значение и нито един не изчерпва неговата пълнота. Освен това този термин може да се комбинира с безкрайно количество определения. Създава се впечатлението, че в момента в който от китайските специалисти се е изисквало да обяснят някакво физиологично или психично явление, те веднага измисляли нов вид ЦИ. В същото време всички те се явяват подвидове на “Единното ЦИ”. Всъщност много от самите китайските автори не вникват много в същността на взаимодействията на различните проявления на единното ЦИ, задоволявайки се с познанията за това как всичко функционира всъщност. По принцип за практическо използване това е достатъчно. В рускоезичната литература по този въпрос най-добро определение е дал В. Г. Вогралик : “ ЦИ – това е интегрална функция на цялостната дейност на организма, неговата енергия, тонус и жизненост. ЦИ на всеки орган или система от органи отразява обмена и функциите в дадения момент, равнодействащата на тези проявления представлява Единното ЦИ на организма. ” Това определение е прието от болшинството руски терапевти . От моя гледна точка, то с нищо не е по-лошо от определението от системата на Кадочников – “човека - това е механична система с крайно количество степени на свобода” , “прийома - това е използване на своите степени на свобода за смаляване на числото степени на свобода на противника”. А всъщност, действително ли човек е просто “механична” система?!
Представата за пронизващите тялото меридиани и колатерали, по които непрекъснато циркулира ЦИ и за възможностите тази циркулация да бъде управлявана представлява основата на специалната теория на китайската медицина и бойни изкуства. Всяко тяло представлява ЦИ облечено в някаква форма. Всички физиологични процеси в организма в крайна сметка се свеждат до различни взаимодействия на ЦИ, както в, така и вън от зададената форма. Преминаването на ЦИ по затворен маршрут през някои точки и области, съединяващи мрежата на каналите изпълнява важна котролираща функция. Тази теория се е разработвала в продължение на много векове. В наши дни се описват 36 точки, разположени на 12 главни и два “ чудесни “ канала. Освен това има около 280 точки извън тези канали.
Ако на Изток тази система се приема като даденост, то на Запад се опитват да намерят някаква материална обосновка. Най-простия вариант - съпоставянето на каналната мрежа с нервните пътища се оказа неуспешен : успяват да съвместят само малки отрязъци от системата. Сега се разработва по-финна теория, според която структурната основа на главните точки и канали представлява междуклетъчните контакти. С тази теория е тясно свързана хипотезата за връзката на каналите с междумускулните пространства, които принципно съвпадат с контурите на мускула.
Сложността произтичаща от тези опити за теоритеризиране на проблема навеждат някои учени на мисълта, че каналите са чисто функционална система, без определен реален носител. Но лабораторните изследвания от съвременен тип опровергаха това мнение. Например, китайските специалисти установиха, че при електростимулация на точките по дължина на канала може да се появи червена или бяла линия, предизвикани съответно от хиперемия (червен дермографизъм) или спазъм на кожните съдове (бял дермографизъм).
През 1986 бяха публикувани материали от уникален експеримент, осъществен в парижкия институт Нанер. В определени точки чрез акупунктура се вкарва течност, съдържаща технеций. Изпусканите от нея лъчи се фокусират с помощта на фотокамера. Резултата бил следния : радиоактивната течност се разпространявала строго по каналите, определени от китайската медицина. Когато същата течност била вкарана в произволни други точки на тялото несвързани с акупунктурата, течността въобще не се разпространявала в организма.
Накратко между различните части на човешкия организъм съществуват определини взаимовръзки и взаимовлияния. За обясняването на тези явления съществува теория, описвана чрез термините на енергията ЦИ. За разлика от съвременните обяснения тази теория си отличава с краткост и яснота и проверката на времето. От практическа гледна точка, за нас не е важно какво стои зад нея.
В медицината обикновено е нужна тънка регулировка на хода на ЦИ, за да се приведе организма в норма. В боя се изисква мигновен резултат ( освен ако не сте таен убиец, комуто е нужно жертвата му да умре след 3 дни, 7 часа и 28 минути ) , при това е важен самия резултат – смъртта на противника, а не механизма, по който това работи. Ето защо в теорията на бойните изкуства не са изучавали 600 точки, всяка школа е имала ограничен набор от точки – по принцип 36 , с малки разлики в зависимост от школата. Дълбока теория също не е нужна, важно е да се знае местонахождението на тези точки и начините зе въздействие. От друга страна в наши дни обикновено не се изисква да се убиват хората, за това ако искате да умеете да прилагате изкуството за въздействие върху точките в обикновен бой, то тогава е необходимо абсолютно ясно да си представите какво ще се случи след едно такова въздействие – на човека може да му спре сърцето или просто да се изпразни дебелото черво ( след първото боя разбира се приключва моментално, но и второто може да реши схватката във ваша полза ). За това са необходими известни теоритически познанния. Като пример ще посоча история, разказана в частна беседа от президента на Красноярската Асоциация по Шаолинцюан – Анатолий Ковган.
Когато той бил преди няколко години в манастира ШАО ЛИН и активно завързвал запознанства с монаси и други майстори по У ШУ, та за един от неговите познати разказвали, че е един от най-големите майстори по въздействие на точките – ДИЕН СЮЕ. По време на дружески обяд, Анатолий попитал монаха вярно ли е това. Монаха кимнал утвърдително и казал, че сега ще демонстрира уменията си. Забелязвайки безпокойството на събеседника си, монаха казал на Ковган да не се притеснява, защото демонстрацията няма да е върху него. Отишли при хазяина на заведението. Монаха го погледнал и казал, че хазяина има здравословни проблеми и попитал последния не е ли забелязвал еди какви си симптоми напоследък. Хазяина казал, че е забелязвал и се съгласил монаха да го полекува. Монаха веднага го ударил с два пръста в някаква точка и онзи паднал в безсъзнание на кушетката, вдигайки голям шум, тъй като бил съборил някакви мебели докато падал. След което монаха действително провел лечителния си сеанс, понатиснал тук-там и хазяина дошъл на себе си. Започнал да благодари на монаха и бил много учуден, когато дотичали съседите и започнали да разпитват какъв е този шум – хазяина не помнел нищо.
От друга страна съществува и друга гледна точка по повод ударите по точки, противоположна на предишната. През 1991 година в Русия пристигна един от най-големите съвременни майстори по У ШУ – МА МИН ДА. По време на беседите си с любителите на У ШУ, на въпроса за смъртоносното докосване, той отговори, че се съмнява, че някой ще съумее да приложи това си умение при двубой с него. Неговите съмнения бяха напълно основателни – по моя визуална преценка, той действаше в бой средно с 3-5 удара в секунда. За да се приближиш към такава мелница на дистанция за удар, няма да ти бъде достатъчно само владеенето на смъртоносното докосване.
И така, приложимо ли е в реална схватка въздействието по точките ? От моя гледна точка, владеенето на такова изкуство може да се сравни с наличието на нож в ръката ви. Ако имате нож - това е сериозно преимущество, но само по себе си не е достатъчно за победа : ако удара ви е слаб, може да не успеете дори да скъсате дрехата на противника си, а ако противника ви е добър боец, то може въобще да не успеете да използвате ножа си. Така е и с ударите по точките. Ако искате да приложите това в боя, то освен заучаването наизуст местоположението на точките и ефекта, който те предизвикват при въздействие, ще ви е необходимо мигвовено до ги напипвате, да укрепвате пръстите си, да се учите да хващате похвърлени торбички с пясък и не на последно място да имате стабилни навици и опит в ръкопашния бой, иначе рискувате докато захващате определена точка или се прицелвате за удар с два пръста, противника да ви “паркира” с десен прав в челюстта.
По-удивителен метод за въздействие чрез вътрешна енергия е така нареченото “изпускане на външно ЦИ “. Теоритическото определение е следното : в течение на дълги тренировки да се хармонизира вътрешното ЦИ у човека, да се натрупа в тялото и в нужното време, използвайки определени точки да се изпуска навън. Аз не страдам от никакви съмнения за възможността на такова нещо : преди няколко години в Красноярск се запознах с господин ЧЖАН ЦЗЮН ЦИ, от Сиан, който се е занимавал дълги години с ЦИ ГУН и конкретно с метода “ изпускане на ЦИ през показалеца” и по покана на Красноярската Асоциация по Шаолинцюан водеше група по ЦИ ГУН. За Красноярския телевизионен канал “ Афонтово “ той се съгласи да проведе публична демонстрация на своето изкуство, на която аз присъствах. Действието се развиваше в обикновена спортна зала, в демонстрацията приеха участие всички желаещи – както от редиците на трениращите, така и хора от улицата – всичко на всичко 30 души. ЧЖАН предупреди, че няма да използва 100% бойните възможности на своето ЦИ, че това е просто демонстрация и за това ако някой почувства, че му е трудно да стои на краката си и тръгва да пада- веднага да сяда на пода. След което започна с кратки паузи да произвежда “изстрели” в тълпата ( точно така изглеждаше отстрани – протегна ръка с изпънати показалец и среден пръст и ги насочи към тълпата и всеки път когато потреперваше и издаваше един особен звук “цъ”, някои от тълпата падаше на пода). След като на пода вече седяха 15 души ние казахме, че е достатъчно това за демонстрация, но в този момент един от току-що присъединилите се участници каза, че нищо не е почувствал и продължава да не вярва на случващото се. ЧЖАН произведе още един “изстрел” в него – никакъв ефект. Тогава китаеца го попита действително ли този иска да усети ефекта и наред ли са му сърцето и черния дроб. Получавайки утвърдителен отговор и на двата въпроса, ЧЖАН веднага посочи към него, но с явно много повече енергия отпреди. Човека падна като подкосен и се сгърчи на топка- всичките му мускули бяха контрахирали болезнено.
Страшничко беше ! но за овладяването на подобно нещо са нужни години упорити занимания, а прилагането му в боя може да се сравни с използването на еднозаряден пистолет : след “изстрела” трябва да “заредите”, а през това време противниците могат да се доближат на дистанция за ръкопашен бой. Така че, от моя гледна точка всичко това е безценно и приложимо но в качеството си на спомагателно умение – както пиратите са използвали пистолети по време на абордаж. Ако все пак държите да овладеете такова умение – търсете учител. Горе-долу нормална методика за занимания е приведена в книгата на ЛИН ХУО ШЕН и ЛУО ПЕЙ ЮЙ – “ 300 въпроса по ЦИ ГУН “ (въпрос 116).
И последното – най-известното приложение на вътрешната енергия в бойните изкуства е за усилване на удара. Това е сравнимо с използването на кастет. Както е отговорил основателя на БА ГУА ЧЖАН – ДУН ХАЙ ЧУАН, на въпрос на свой ученик, “ нанансянето на удар с използването на вътрешна енергия се базира на нанасянето на удар с помощта на сила “ . В китайските бойни изкуства обикновено различават три нива на използване на вътрешната енергия в удара – удар с помощта на усилието ЦЗИН, удар с помощта на ЦИ и удар с помощта на ШЕН. Понятията ЦЗИН, ЦИ и ШЕН се срещан практически във всяка работа по ЦИ ГУН, всички те са субстанции, присъстващи от раждането на човека, но с помощта на специални методики, едни субстанции могат да бъдат превръщани в други. В китайските бойни изкуства под ЦЗИН се разбира сила идваща от “костите и сухожилията” , комплексно усилие на цялото тяло, в противоположност но силата ЛИ, възникваща от съкръщаването на мускулите и можеща да се проявява даже ако тялото е неподвижно. Счите се, че талантливия ученик овладява усилието ЦЗИН , ако в движенията му присъстват така наречените три външни координации” т.е. - раменете и бедрата, лактите и коленете,дланите и стъпалата. Това принципно може да се постигне с няколко години грамотна тренировка. Удар с помощта на ЦИ се получава, когато участва целия организъм със всичси свои ресурси. За това е необходимо повече време, трябва да се овладеят “трите вътрешни координации”. ШЕН се отъждествява с духа, такъв удар става като че ли одушевен, това не е просто удар , произведение на изкуството. Тези, които са гледали “Бойното изкуство на Шаолин” могат да си спомнят финалния бой, където наставника ЧЖЪ ЖЕН (в ролята Ю ХАЙ от сборния отбор на провинция Шандун) и монаха ЧЖЪ МИН ( в ролята ЛИ ЛИЕН ЦЗИЕ- многократен шампион на Китай по У ШУ) прилагат срещу противника си една и съща техника – ТАН ЛАН ЦЮАН – юмрука на богомолката . Въпреки, че ЛИ ЛИЕН ЦЗИЕ изпълнява принципно правилно движенията , все пак той стои твърде далеч от Ю ХАЙ, който практикува този стил цял живот. Как да се постигне такова майсторство ?! Ами, нужни са тренировки, тренировки и пак тренировки, години и десетилетия. Ама това е прекалено дълго, ще кажат някои ! Е, какво да се прави, Изтока е тънко нещо, не случайно тези, които на Запад считат за майстори, на Изток ги смятат в най-добрия случай за напреднали ученици...
Автор: С. Л. Березнюк
|
ЦИ ГУН И БОЙ
