|
Сами идваме на този свят и сами си отиваме.Всичко онова,което владее умовете ни през краткият отрязък от време на нашето съществуване на земята е преходно и незначително.Появяваме се голи на белият свят дарени от Бога с едно тяло и на края душите ни си заминават там откъдето са дошли а тялото отива в земята.Неможем да отнесем със себе си нито парите за които се борим цял живот, нито скъпите коли по които пощуряваме, нито къщите ,които градим с такава гордост.Всичко е суета. Но какво да се прави,такава е човешката ни природа.Отлитайки душите ни отнасят само опита,който са натрупали и чувствата които са изпитали.Приятелството е едно от тези чувства.Приятелството е едно истинско богатство за разлика от материалните неща.Приятелството е нещо безценно и както безценните неща е много р ядко срещано.Всички ние сме заобиколени от хора които наричаме или те самите се наричат наши приятели,но в действителност дали са такива? Всеки един от нас е прижевял разочарования и предателства от някой ,който сме мислили за свой приятел. Но можем ли да разпознаваме истинският приятел и можем ли самите ние да бъдем приятели на своите приятели? Чуйте една история.
Един човек пътувал на своят кон ,придружаван от своето куче през полето.Бил красив летен ден,въпреки че валял лек дъждец и имало облаци.Яздел по пътя ,който се виел сред полето и се наслаждавал на красивите пейзажи и на прекрасният свят сътворен от Бога. Но изведнъж блеснала светкавица и пътникът бил ударен от гръм.Така е в живота,всичко става за един миг. В този миг си жив - в следващият мъртъв. В този миг си милионер - в следващият просяк. Пътникът,конят му и кучето били убити от кръмотевицата.Но много често се случва че мъртвият не знае че е умрял.Нужно му е известно време за да усъзнае този факт. После му е нужно време да се примири и да приеме това и накрая му е нужно време за да се сбогува с всичко което е обичал. Неподозирайки нищо ,човекът продължил пътят си ,заедно със своят кон и кучето си. Не след дълго и търимата почувствали страхотна жажда. След известно време жаждата станала направо мъчителна.Вървели те така по пътя и какво да видят, насреща им красива мраморна врата с арка ,до нея стои красив мустакат мъж а на кръста му висели връзка ключове.Над вратата пишело с красиви букви "РАЙ". Пътникът се приближил и попитал:
- Добър ден добри ми госпогине,бихте ли ми казали дали има заблизо чешма,защото ни измъчва страхотна жажда?
- Да - казал човекът с ключовете - влез през тази врата и ще видиш мраморна чрешма с девет чучура по които тече най-хубавата вода на света. Само че влез само ти защото тук е забранено за животни.
Човекът се замислил за миг и после продължил нататък по пътя.Немогъл да остави конят и кучето си , нали и те били жадни. Вървял що вървял и насреща си видял друга една врата , но тази била обикновенна,дървена.До нея също стоял мъж ,но нямал нито мустаци ,нито имал ключове на кръста си.Чудна работа обаче , над тази врата също имало надпис "РАЙ". Приближил се човекът и попитал дали има вода наблизо?
- Влез през вратата и ще видиш едно изворче, ще утолиш жаждата си ,а за конят и кучето ти има поилка, няма проблем влизай!
Учудил се човекът на цялата тази работа и попитал:
- Извинявай , ама да те питам нещо? Там по-назад по пътя видях една красива мраморна врата и над нея също пишеше Рай и тук пише Рай каква е тази работа?
- Какъв ти Рай , онова там е Ада а тук е Рая,влизай спокойно!
- Ама защо оставяте това така? Съдете ги за нелоялна конкуренция та те ви отнемат голяма част от клиентелата. Защо търпите подобно безобразие?
- Ааааа,няма проблем , нека си остане така. Те по този начин ни правят голяма услуга и прибират нещастниците , които са готови по всяко време да зарежат приятелите си.
Красива история нали? Кара те неизбежно да погледнеш навътре в себе си. И какво видя там? Би ли зарязал приятелите си за да получиш нещо , което си мислиш че е по-ценно от приятелството? Непременно тази история те е накарала да се замислиш за не един приятел. Или трябваше да напиша "приятел" ? Както казах в началото , голи идваме на този свят и голи си отиваме. Това което отнасяме с нас са чувствата и едно от най-ценните е приятелството.Казват че човек е жив докато има някой да мисли за него.И кой би мисли за тебе ако не приятелите ти? Някой ще рече защо пишеш тези неща в клуб Бойни изкуства? Според мен изграждането на характера е по-важно в Бойните изкуства от колкото да се научиш да риташ по чувала. Човек трябва да израстне в душата и мислите си . Никой не би дал зареден пистолет в ръцете на дете нали? И бойното изкуство е също толкова опасно.Редно ли е да се дава в ръцете на незрял човек? Така че тика си й е мястото на тази тема за приятелството. Нали?
Поздрави на всички.
|
За приятелството
(Кръстник)
