Този тип Ци Гун, за който се говори е Уай Гун т.е. "външен" Ци Гун доколкото може да се употребява този израз. Чрез всевъзможни закалявания в комбинация с определени билки се постига твърдост на определени части на тялото при максимално запазване здравето ( иначе на стари години...). Много хора знаят упражненията, но са единици тези, които знаят необходимите билки и мехлеми, и как да избягнат травмите. Освен това изпълнението на повечето упражнения изисква време за концентрация ( или поне аз не съм виждал някой да влезе в залата да хване едно копие и без да му мисли да го огъне в гърлото си
), което поставя под съмнение приложимостта на някои от тях в реална схватка. От тая гледна точка по мое мнение са ненадминати майсторите от Вътрешните стилове, които могат да поемат удари във всяка ( с малки изключения ) част на тялото. Тяхното изкуство обаче е още по-трудно за постигане.
В България има хора, които демонстрират и преподават двата метода, но както казва The Owl - " кой е заслужил да го получи"

С уважение !