Ако ще говорим за воините на Коелю, то той казва и:

Блясъкът в очите на воините на светлината никога не угасва.
Те са част от този свят и от живота на другите хора, тръгват на път без дисаги и сандали. Често пъти са страхливи. Невинаги постъпват правилно.
Страдат излишно, понякога проявяват дребнавост и не вярват, че някога ще успеят да израснат. Много често смятат, че са недостойни за каквато и да било благословия или чудо.
Невинаги са сигурни, че разбират защо са на този свят. Прекарват много безсънни нощи, понеже смятат, че животът им е безсмислен.
Именно затова са воини на светлината. Защото грешат. Защото си задават въпроси. Защото търсят някаква причина и със сигурност ще я открият.


Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.
Няма воин на светлината, който да не е предавал някого и да не е лъгал в миналото.
Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.
Няма воин на светлината, който да не е страдал заради маловажни неща.
Няма воин на светлината, който да да не е смятал, че не е воин на светлината.
Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.
Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”.
Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.
Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и не е изгубил надеждата да стане по-добър.


Понякога воинът на светлината – без да иска – прави погрешна стъпка и потъва в бездната.
Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го полетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си.
- Учителю, паднах в бездната – казва воинът. – Водата е
дълбока и черна.
- Спомни си! – отговаря учителят. – Човек се дави не защото е
скочил, а защото е останал под водата.
И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира.