Според мен трябва да се учи от най-добрия. Нали това са бойни изкуства, значи ако някой е най-добър в боя от другите значи му е най-добро изкуството, философията и е най-близо до истината. Какво ще научиш от някой който не може да се бие, а говори много хубави приказки? Философията и боят е едно, няма разлика. Колкото да се стараеш, пак няма да постигнеш кой знае какво, защото и философията не е на ниво. Предпочитам да уча от някой който не обяснява много, ама може практически. Ако победиш някой майстор с школа на изток, много е вероятно той на следващия ден да няма ученици. Другото е само празни филосовски приказки, ентусиазъм, легенди и гордост. А пък ако ще е учение, християнството, исляма и будизма са признати религии, да не се залъгваме и с удари и други такива. Като гимнастика и спорт можеш да си тренираш когато и при когото искаш, дори и от книги и учебници. Едни 50 милиона китайци го тренират като спорт тай чи и те са повечето. Как може да се каже нещо, като няма база с която да сравним уменията на хората. Много сме далече от изтока. Обаче някой от "майсторите" на тай чи са големи разбирковци. Те от всичко разбират и от тай чи, и от нан чуан, знаят как се прави тренировка и за мускули и за отпуснатост едновременно, как да набият и пребият другият (а не да правят двубой) и поради ей такива невероятни умения срещата в Стара Загора оня ден не завърши с разбирателство.
|