Не е му била толкова малко войската. Но няма значение. Не е важна победата му над Византийците в една битка а това, че е съумял в кратки срокове да въведе организация и устройство на новата държава. Явна е дарбата на прабългарите в тази насока. Народ, който все се е предвижвал и въпреки това е имал силна държава, говори за невероятният дух, който са имали заложен още от дедите си. В тези времена силна държава, означава силен водач. Знаеш, когато учителят влезе в залата, как всичко затихва. Излъчването и авторитета, респектират практикуващите. Колко ли по- големи са били те при Аспарух, за да респектира цели народи.
За славяните си прав. Комай само тяхните черти сме взели...много знаем, ама от място; пали ни да одумваме, когато го няма одумвания; нападаме когато противника е в гръб и ако може по тъмно; като видим зор, скланяме главица.
Къде са славните бойли...по некролозите. Народът е стадо. Без истински водачи, си е една пасмина мейлюзи.
Амин, т.е аман.