Не може всеки да ти е приятел просто защото няма да ти импонира - приятелството е афинитет и вървене на Път заедно в някяква взаимност и приливност. По същия начин и не всеки може да ти е "враг", защото трябва да ти предоставя качества, които да събуждат в теб противоборство. Разбира се нито приятелството, нито враждуването са константни величини понеже се развиваме.
И нито едното, нито другото се избират с "наумяване", то е израз на цялостното ни ниво в изграждането ни. В последните години например осъзнах нещо много интересно за ситуациите, в които живота ни поставя. Има такива, които са ми трудни и ми носят неприятни емоционални състояния и гледам всячески да ги избягвам или някак да замазвам, да туширам, но само поемайки на гърба си отрицания без да разрешавам принципно нещата. Понякога ми е било ужасно мъчно, докато не промених нагласата и реакцията си към този тип ситуации. И един ден просто осъзнах, че този тип ситуации вече не са ми така трудни, както е било преди! Това беше много важно за мен откритие - наистина, практически, разбрах че нищо, което ни се случва само по себе си не е лошо - то може да бъде възприето като такова, ако нямаме изработеността да го посрещнем адекватно. (Тук нещо ми напомня на споделеното от Slavo?!) Знам, че в теорията това си го има, но за мен беше важно, че го видях във всекидневното ми живеене.
В такъв случай и "доброто", разбира се, е преходно понятие и остава накрая пак онази - третата Цялост :)))