Ооо, сега разбирам нещо, над което много съм се чудела. Но то е в окултната сфера, по-скоро метафизика и все пак прилича на това... За личното вложено у всеки - Кундалини, според индийските системи, че ще трябва да води битка с Фохат - Всемирната божественост, за извеждането си. И накрая личното съзнание става всемирно! Страхотно е!
Но не знам дали е от превода - някаси враговете не си ги избираш сам целенасочено, целенасочено можеш да си избираш противници... Оп, виждам че сам си го казал точно така: "Аз не съм ги избирал тогава, животът го правеше вместо мен." Е, съвсем се обърках сега с термините :\ . И все пак съм убедена, че концепцията за враг е нещо, което подлежи на еволюиране - може би точно в това - да се схваща противоборството като шанс за израстване и без личен негативизъм към "дразнителя" :).
Мен примерно страшно ме дразнят безпочвените привилегированости - някой си наумил, че е страшно велик и важен и на него всичко трябва да му е на типсия и само да ти дава акъл. И всички го дондуркат, защото... даже не мога да разбера защо... заради химерни благодеяния... Защото такива дават - ама точно благодеяния, не искрена щедрост - и после се мъчат да диктуват условията... Както и да е - въпросът е, че на мен първосигналната ми реакция при такива случаи е да се наостря иии... да се сблъскам с личната си неизработеност как се работи с такива хора. Когато някой свидетелства благоразположение, не може да бъде отметнат просто така, дори и да виждаш, че е фалшиво - засега това успях да науча. После, за да не раждам раздразнение и отрицание реших, че в крайна сметка един стоящ по-високо човек (като вътрешна изработеност) ще уважи подобни потреби от привилегии и ласкателства и ще съсредоточи отпора си там, където нещата опират до неговите лични ангажименти и отговорности. И засега съм до там .
Но наистина, убедена съм, че всяко едно същество (и най-грубиянското) има потребността да бъде обичано и ценено, ако ще само заради това, че Е, че съществува... Но не знае как...