Виж, то не може да се види – то е отвъд формата.
Чуй, то не може да се чуе – то е отвъд звука.
Сграбчи го,
не можеш да го хванеш – то е неуловимо.
Тези три неща са неопределими;
Ето защо са обединени в едно.
Погледнато отгоре, не е светло;
Погледнато отдолу, не е тъмно;
Непрекъсвана нишка, неописуема.
Тя се връща към нищото.
Форма на безформеното,
образ на безобразното,
нарича се неопределима
и отвъд въображението.
Застани отпреде – няма начало.
Последвай я – няма край.
Остани с древното Тао,
движи се с днешното.

Познанието на древното изначалие
е самата същност на Тао.

Древните майстори са били крехки,
тайнствени, дълбоки, откликващи.
Дълбината на знанието им е бездънна.
Защото е бездънна,
можем само да опишем как изглеждат.
Наблюдателни като хора,
които прекосяват зимен поток.
Нащрек като хора, които усещат опасност.
Любезни като гости.
Като лед, тръгнал да се топи.
Прости като гладки дървени плочки.
Кухи като пещери.
Непроницаеми като кални локви.
Кой може тихо да изчака,
докато калта се уталожи?
Кой може да остане неподвижен,
докато настъпи времето да се действува?
Тези, които съблюдават Тао,
не търсят удовлетворение.
Като не търсят удовлетворение,
не се огъват пред желанието за промяна.

DAO >>> ЕСТЕСТВЕН ПЪТ НА НЕЩАТА В ПРИРОДАТА >>> СИЛА

АЗ ТЪРСЯ
АЗ НАМИРАМ
АЗ ДЕЙСТВАМ