...Красотата на нощта те успокоява. Припомняш си други красиви нощи, изживяни и незабравени...Страхът се свива, събира се на кълбце в гърдите ти и притихва, до следващия път. Научил си се да го контролираш.
Зад себе си чуваш тих шум, думи прошепнати в просъница, равно дишане. Претичваш по студения под до леглото и се сгушваш под завивките. Вдъхваш познатото ухание и те обзема тихо спокоиствие. Уплашеното дете е порастнало и не е вече само. Приготвяш се да срещнеш един нов, по-хубав ден. Скоро, след един сън....

"Отвсякъде разсъмва.
Край. Завеса.
Ще доживеем утре.
(Тоя луд живот...)
На слънчевия лъч виси обесен
един случаен нощен епизод."

,