... на кое по-точно? Смисълът на това да има разделение на половете? Или смисълът на това да се зареже дом, семейство и да се тръгне в Път на някакво си "посвещение"? Или?
Въобще то по-сложен въпрос от тоя за смисъла има ли?
Това, което така съм подразбрала за пустото ни битие е, че човекът се обучава за съ-Творец. Свободен е единствено Творецът, ние докато не го осъществим, сме подвластни на "приумиците" на Съдбата. Генералният смисъл си го свързвам с творческия импулс и сепознаването. В Творчеството, в проявата фактически, Той се себепознава - чрез Творението Си, чрез нас на практика.
Според както съм ги усвоила нещата - в най-трудния еволюционен период сме в момента, защото за да има съ-Творец трябва да има отделност, самосъзнание за лично битие, откъснатост демек, което се осъществява от мисловното поле. Това е може би тъй нареченото в митологиите богоборчество (отлъчване, откъсване от люлката на общото, на колективното съзнание, когато искаш вече ти да бъдеш властния и ти да определяш); идват разделенията всякакви и всички други "напасти" :) свързани с изграждане на егото. После трябва да се върнем отново в единството, но този път с неговите плодове, съзнателно. Въобще - дълга и широка... Може би смисълът е в липсата на отчаяние - когато знаеш, че Духът не може да бъде победен и че е въпрос на време да надмогне. Духът иска да се изяви в материята (която и без друго е неговото продължение) - кой може да го спре, като Той диктува правилата?!

"Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове."