... не съм съгласна и ще се пробвам да се обоснова.
Ако говорим за пол - да, така е. Но ако се интересуваме от действителността отзад, тогава не стоят по тоя точно начин нещата. Е, наистина, за отделните стъпала в изграждането на човека, различни неща са сложени като изисквания за покриването им. Онова, което е необходимо като усвоеност за нивото 5-то кю, да кажем, не е нищо спрямо отработеността, изисквана при степен I-ви дан, примерно. Както обикновено - иска се време и положени усилия (ако държи човек да се усъвършенства и израства, де), защото нали да не забравяме и родения с безспорно дарование, го носи фактически със себе си като отработеност от миналите си прераждания.
Та в този смисъл Питагор прекарва 32 години от зрялата си възраст в подвига на вътрешното посвещение - 20 г. в египетските пирамиди и после още 12 при науките на Вавилон. Шейсет годишен е чак, когато идва срещата му с Теано, която става негова съпруга. Ама той го може така и едва ли друго би било позволено за йерархията му. А иначе я има и другата възможност, като в хубавата драма на Ибсен "Когато ние мъртвите се събудим". Там Рубик среща един ден Ирен (мир-а в превод). Рубик среща мира, вътрешната хармония, светостта, но нещо го смущава да я направи свой живот, своя съпруга (може би още недостигнатото вътре) и си тръгва... В поетия си път натам след време среща Мая (илюзия-та значи) и прави с нея своя съпровод в ежедневието. Нооо, "човек от ежедневие се уморява, от илюзии се освобождава" и един ден неудовлетворен, Рубик се разделя и с Мая. Така "на заник слънце уморени..." той отново среща Ирен и прави вече своя неразтрогаем съпровод с нея.
...

Хм, хм... ама какво заглавие само... "Когато ние мъртвите се събудим"... Става ми мъчно за село, дет` имаше един лаф ...