|
|
| Тема |
 Smurtta |
|
| Автор |
hose (dao) |
|
| Публикувано | 12.12.01 13:41 |
|
|
|
Смъртта
Странно - често се срещаме с нея. Не искаме. Забравяме, бягаме, стискаме очи... сякаш... не е било. А тя е тук. Дърпа ни, вика ни - вижте ме... точно до вас съм. Мъдро ни чака, и знае - изходът е ясен, а целта!?
Ранна утрин, бързаш. Вечно тичаш на някъде, с хиляди мисли в главата. Какво правя, накъде отивам, после какво да правя... бързаш ли бързаш, препускаш. А то си е там. Нежно полегнало, с леко разтворена човка, наполовина в пръста. Вдървено, спокойно... гълъб в саксия. Стряскаш се. Леко отскачаш, в бързата крачка. Мислите спират, душата замира и ужасът идва. “Горкото!” Потръпваш и... отминаваш. “Всъщност, вече е добре. Дали се мъчило!?”
Налягат те мисли, въпроси. Кога ли ще дойде и твоето време? Е... утешаваш се сам. Има време.
Събират се спомени. Хора, животни, сенки във времето...
Профучава кола. Забърсва ти леко ръкава. Сърцето забива, кръвтта пулсира, мислите спират, поемаш въздух дълбоко... за малко! Това ли бе пак тя!? Или просто капризна съдба!?
Мъртва...
Крачиш надолу, поглеждаш - тяло. Бледа и слаба, с восъчен цвят..., бяла рокля и в цял ръст на тротоара. Умът забива, не схваща. Какво е това? Кукла? Леко подминаваш, почти закачаш с крак ръката и виждаш - мъртва жена. Просто така. Някой постила одеало и... край.
| |
| |
| 
|
|
