|
|
| Тема |
 Айкидо - окултен университет |
|
| Автор |
ptahh (от Новото Битие) |
|
| Публикувано | 15.10.01 08:38 |
|
|
|
Предлагам на всички участие в нещо като Окултен Университет по Айкидо!
В бъдеще то ще се разрасне.
Засега само ще подбираме хора, затова и започваме с една тема, която ще покаже накъде вървим.
Предлагам да вдигнем още рейтинга на Айкидо и Китайските изкуства!
Темата е:
Генералният въпрос остава пред нас: Защо Айкидо може да бъде наречено божествено стъпалце и защо Айкидо няма нищо общо с другите съществуващи в съзнанието на хората “бойни изкуства”?
/Правя една забележка китайските изкуства за мен не са бойни изкуства в сегашната изкуствена ситуация, те са повече влизащи в понятието "изкуства"/
И защо Айкидо единствено от другите толкова нароили се Изкуства на Воина ще може да прекрачи през прага на отминаващата епоха в следващата?
Отговорът на тези въпроси е следният:
Защото в Айкидо главният принцип е хармонията и оттам и омиротворението в служба на хармонията.
Защото в Айкидо няма място за състезания и демонстрации, които да развиват в практикуващия качества на горделивост и егоизъм приизлизащи от чувство за превъзходство над ближния.
Из “Последна Надежда” от Виссарион
“В то-ва от-но-ше-ние жаж-да-та за със-те-за-ния и по-точ-но жаж-да-та да усе-тиш за по-ре-ден път вку-са на по-бе-да-та и славата, в об-щес-т-ва-та ви-на-ги за-поч-ва да се раз-ви-ва още от са-мо-то детство.
Отначало в раз-ли-чен вид дет-с-ки игри, а след то-ва юно-ши-те за-поч-ват да учас-т-ват в ус-та-но-ве-ни-те от об-щес-т-во-то спор-т-ни състезания.
И всич-ко то-ва са-мо за-ра-ди една, чес-то премълчавана, не-нор-мал-на цел: по-не в не-що и по-не мал-ко да по-чув-с-т-ват се-бе си по-зна-чи-ми от ня-ко-го от ближните, па би-ло то и от ня-кой от пред-с-та-ви-те-ли-те на жи-во-тин-с-кия свят.
Състезанието, ка-то про-цес на под-тис-ка-не и отс-т-ра-ня-ва-не на ве-ро-ят-ния съперник, се явя-ва и до дне-шен ден ха-рак-тер-ния дви-га-тел на бур-ния цъф-теж на ди-ва-щи-на-та и невежеството.
И тъй ка-то раз-ви-ва-щи-ят се ра-зум с те-че-ние на вре-ме-то все по-ве-че бил спо-со-бен да раж-да пло-до-ве от на-уч-но-тех-ни-чес-ки характер, об-лег-ча-ва-щи пос-ти-га-не-то на его-ис-тич-ни-те потребности, как-то на от-дел-ни-те хора, та-ка и на оп-ре-де-ле-но общество, то маслото, сти-ча-що се от те-зи плодове, от вре-ме на вре-ме сил-но раз-га-ря-ло пламъка.
Този по-жар от пла-не-та-рен ма-щаб го-ри ве-че хи-ля-ди го-ди-ни и до днес дори, и в то-зи огън ве-че е из-го-ря-ло ог-ром-но мно-жес-т-во нес-п-ра-ви-ли се с ес-тес-т-ве-но възникналата, твър-де труд-на жиз-не-на задача.”
Защото в Айкидо няма място нито за атакуващи инициативи, нито за самоотбрана като самоцел. Защото в Айкидо се използва всяко едно сторено движение като поредна стъпка за оптимизация на цялостната траектория, тоест тук няма погрешни тенденции, а съществува постоянна оптимизация. Даже и от най-погрешната ситуация се извършва опит за повдигане в качествено ново направление. Оставя се противника да действува, като се използва до максимум неговата траектория с оглед разнообразяване на света на хармонията. Точно тъй както нашият Небесен Отец оставя всички действуващи траектории да се развиват върху неговата длан, внимателно ги направлява облагородявайки ги и използва точно там, където е необходимо за изпълнение на Неговия Божествен съзидателен план..
Очевидно от бойните изкуства ще остане само тази част, която е изкуство. Останалото ще бъде претопено. Само историята ще се интересува от това, едно изкуство доколко е било бойно. Самоотбрана, атаки, всичко това звучи отживяло на фона на въпроса - а с кого ще се сражаваме и с кого ще се съревноваме?
Небесният Отец прави преглед на всичко съществуващо в историята на досега съществуващото човечество и ненужното се отделя при плевелите, зърното също остава. Защото то ще послужи на жетвата в бъдещия нов период от развитието на човечеството.
| |
| |
| 
|
|
