Моето виждане за айкидо е като за интересен спорт, философия но не и БИ. За да бъде БИ трябва да е по-комплексно и завършено, а на него му липсват доста елементи макар, че откъм идея е много стойностно, има добри принципи. Да мине проверката на 300-400г пратика и да не загине. Това е доказателството. И да знаят исторически доказани случай в които е показана стойноста му в реални условия. Освен, че веднъж Морихей Уешиба правил нещо като двубой с майстор на кендо и в продължение на няколко часа избягвал, не съм чувал за други прояви на майсторство. Той е имал умения от високо ниво. А колко от днешните пратикуващи айкидо са се доближили до него? Смисълът на айкидо не е в ученето на техники и комерсалиазацията. Има и други неща, които не се правят, макар, че биха помогнали за по-добро овладяване на айкидо. НО японският стил на живот трудно съжителства с подобни мисловни насоки. Все пак това е страна с дисциплина, традиция и щом смърта се приема за избавление (харакири), означава, че е доста жестоко и сурово място за живот.

Чувал съм от практикуващи, че има и доста контузии.