Похвалните отзиви винаги действат като благ мехлем. Благодарско!
Пък тоя блог верно го списвам от дъжд на вятър - кога ми дойде мерак да споделя нещо ей така, без адресант и аудитория. Е, към аудитория по принцип има насока - хора, дето и без мене могат да мислят и вдяват - безспорно точно си го уловила.
Като каза Голдсмит, и въобще осъзнаването на нещо, че се сетих за една книга, която преди много години ми бяха препоръчали. Намерих я почти веднага на рафта на една книжарница - видно или нямаше особен интерес към нея, или просто нямаше инфо за изданието. Отворих я - темнота, неяснота и потайности. Източна философия.
Помня, че за кратко се подвоумих дали си струва въобще да се водя по нечии рекомендации. ( Препоръката беше на тогавъшния ми инструктор по бойни изкуства.) Въпреки всичко реших да се доверя и да си я взема - нищо, че беше 100 % тера инкогнита ...
Много ученици ( нямам предвид "днешните" или "предишните", а просто част от цялото), са изключително недоверчиви и самозакрити. Позицията им на незнаещи, или малкознаещи сякаш ги угнетява, и те започват някаква непонятна съпротива на всякакви напътствия, препоръки и поучения. Което е път към никъде, и не води до нищо, освен до губене на време и разочарования.
Та взех си я тогава аз книгата, и си я сложих на моята си библиотека и я забравих. Няколко години. Да фане прах. През това време моят инструктор се прибра в неговия си град, аз се срещнах с друг учител, започнах да уча под неговите наставления, и тия няколко години минаха незаметно. Аз учих много прилежно, попивах всичко каквото получавах и въобще бях един отличник в бойната и политическа подготовка.
Та един ден дръпнах от рафта тая източна философия, дето беше темнота, неяснота и потайности, и докато прелиствах страниците се зачетох. Беше много увлекателно, нещо като храна за ума. Тъй като вече разполагах с определени ключове, тера инкогнита вече не беше такава тера инкогнита, и се оказа, че верно както се казва в Еклесиаста "Всему свое время, и время всякой вещи под небом."
|