Опасявам се, че тая работа със сплотяването няма как да стане. Не защото идеята с нещо е кофти, а просто няма нищо за сплотяване. На практика - няма клуб. Много отдавна. Минават понякога разни ронини пътьом. В смисъл, отбиват се като в крайпътен хан да пренощуват, и толкова. Хора без необходимости и потреба от каква и да е дружност, болезнено самостоятелни и независими. Със свои си виждания по всички въпроси, незнаещи значението на думи като "тактичност" или "компромис". ( Откровенно глумливите тролове не ги броим. Макар, че с въвеждането на регистрацията чувствително намаляха, те просто са отделна опера.)
Относно негативизма към взаимопомощта и масовия хейт - да, има нещо такова, при все, че според мен, това малко се преекспонира. Огромен процент от хората са сърдити и объркани. Безспорно, когато човек живее дълго време без успехи, когато е изгубил визия за бъдещето, той започва да се държи неадекватно. Някои насочват тази неадекватност към себе си, други - към околните. Един вид - изпускане на парата. Мнозина, когато имат възможност да изпуснат парата анонимно, изгубват всякакви задръжки. Необузданата неадекватност при общуване до какво води? До ответна реакция в същия маниер. И на принципа на снежната топка - колкото повече се търкаля, толкова повече расте. Така си го обяснявам аз. А иначе, мен също ме впечатлява мащабът на епидемията.
Хора които са позитивни и помагащи също има - просто са в пъти по-неорганизирани от тия, сърдитите и обърканите. Все пак, да помогнеш някому е по-трудно. Първо условие, нужен е контакт на поискване - някой да поиска помощ. ( За да се създаде някому проблем, обикновено не му се иска съгласието. Но опитай се да помогнеш някому, без да те е молил за помощ...) Второто условие, нужно е да има реална възможност за помагане, а не само реално желание. ( Даже при огромно желание, не можеш да дадеш някому една риза, ако нямаш нито една. Пък да не говорим за две...)
Така си ги мисля аз нещата. На такъв етап сме. Както пише в Еклесиаста: "Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето..."
Пък за тренировките и тоя филм с Николас Петас - ами да, това само потвърждава казаното в Еклесиаста. ( Много изречения написах днес, аде да се спирам вече, а?)
|