Едно време, преди десетина години, имаше един Андро Каравастев, дето сега е в Щатско... че той ми вика : "Абе ти имаш голяма отговорност на главата си. Ми ти си пазител на традиция бе!" И аз се смея, щото той така си се шегува, приказва все едни голееееми и умни приказки...
Когато баща ми обаче бавно умираше, - в такива моменти знаеш как почваш да виждаш света от друг ъгъл, та седя си една нощ на терасата и гледам в небето дали някоя звезда няма да угасне ей така, рязко... И в тоя миг ми минава през ума, че всъщност точно в това се състои "пазенето на традицията" : да съхраняваш нещо, от което никой не се интересува.
Година по-късно "свалих табелата", както казват в източната традиция. В смисъл, че престанах да преподавам официално. Започнах да се възстановявам в предишната си професия. Бавно и методично. Поддържам си сега само една група от около 10-ина човека. ( За незапознатите : в активните ми "популяризаторски" години имах 100 души клуб, и приятелски контакт с още 7 клуба в други градове, работещи по единна методика.)
От година гледам нещата "отстрани". Без емоции. Непредубедено. Вчера например, двама участници в международен семинар споделиха с мен, че голяма част това, което са работили през тия два дни, всъщност аз съм им го преподавал преди години. Това нито ме зарадва, нито ме натъжи. Не защото съм станал "ного корав пич", а просто в момента ме вълнуват съвсем други неща... ( Например на колко листа да рисувам, така, че след като ги прекарам през скенера и ги сглобя, да докарам резултата до 3200х2400 пиксела, запазвайки оригиналния щрих на молива)
Сега, когато съм независим от броя хора в клуба, или пък от спортния или какъвто искаш го наречи календар, когато мога да кажа на всеки, който не отговаря на изискванията ми : "Съжалявам, не приемам ученици.", когато не ми пука дали ме приемат за комерсиален или некомерсиален, когато не ме вълнува броят мои последователи ( каквото и да означава това ... ), и още, и още ...
Точно сега се чуствам, че съм част от една НЕОТМИРАЩА прослойка.
Точно сега се намирам, че съм си отново на Пътя, който ИМА значение
Точно сега виждам в това БУДО, ДОСТОЙНСТВО и ЧЕСТ ( имам си и true story отпреди 2 седмици)
Но разбира се, всичко това си е "моят Път", и "този етап" ... Надявам се да бъда разбран правилно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите