може ли едно уточнение?
Не е много правилно да се каже, че завъртането в крайната фаза на блока избягва директния контакт според мен.
От това, което мен са ме учили, завъртането в края на блока цели следното:
1. "Твърдия" блок всъщност си е атака върху атакуващия крайник на противника, тоест блок-атака. Целта му е да предизвика максимална болка и щети, да стресне, откаже и контузи нападателя. Чисто биомеханично, това завъртане прибавя към енергията на движещата се ръка още енергия - тази на мускулите, които завъртат предмишницата. Те са основно два, плюс още няколко по-маловажни. Повече енергия - ерго, повече поражения върху противника.
Но пак, това завъртане не избягва директния сблъсък. Дали има или няма такъв сблъсък се определя от траекторията на удара и на блока. Правило е да се насочи посоката на блока перпендикулярно на движението на атаката. Това става при праволинейни атаки.
При траектория на атаката, различна от правата линия (такива в реалността са според мен поне 70% - крошета, куки, селски тупалки, баници и прочие), блока трудно може да е перпендикулярно на атаката, затова срещу кръгови удари, твърдите блокове не работят като хората или се израждат в директен сблъсък сила срещу сила, при което печели пича с повече анаболи в черното дробче....
Всъщност основната цел на блока е да създаде "шок" върху атакуващия. Колкото по голяма е разликата между двете фази на блока - начална и крайна, толкова по-голям е шокът. Затова всички мастери дуднат как требе да си отпуснат и да стегнеш в последния момент за част от секундата. Става нещо като микровзрив. Това е "киме" на ниво биомеханика и физиология.

2. Понеже всички сме чували за чичко Нютон, който казва че всяко действие си има равно по сила и обратно по посока противодействие, става ясно че като шибнем яко атакуващата ръка, точно толкоз яко трябва да ни се върне върху нашта си ръка. Затуй като блокираш без да въртиш (дърварски блок), ръката ти става синя и боли. И затуй повечето хора в бой ползват меки и откланящи блокове с отворена ръка.
Когато завъртиш в момента на контакт, твойта ръка се приплъзва по тази на атакуващия. Така всъщност контакта за теб не е в една точка на твоята ръка, а в една лента от нея. Така енергията, която се връща върху теб се разпределя върху неколкократно по-голяма площ и съответно за теб няма болка и поражения, или те са много по-малки.
За противника цялата енергия е в една точка и можеш да му счупиш дори ръката, което съответно да го накара да помисли кво прави тука с тебе...
Това обаче се учи трудно, затуй повечето хора блокират без да въртят. Освен това пич, докато се научиш трябва мнооого практика, както ти каза Илиян, така че бая време ще си ходиш син. Друг начин уви няма. Практика му е майката.
PS. За Контрата: това дето си го мислиш е верно - с връткането ръката на атакуващия отхвърча доста по-настрани. Това създава пролука в защитата му, която може и трябва да използваш, за да му насиниш кратуната.

И още нещо - тва ми го каза един японски мастер 7 дан шито рю и 6 дан годжу рю, а на него му го е казал неговия годжу рю мастер: в карате всички движения са кръгови, нема праволинейни. В праволинейния блок, примерно гедан бараи има кръг - точно това въртене, за което иде реч, в обикновено цуки, което изглежда най-праволинейния удар на света - също има кръгов компонент - пак такова въртене на предмишницата.
Това е от мен, можем да поговорим още. Всички тия неща не съм ги измислил в годините на перестройката, чул съм ги от жълти мастери и според мен има смисъл в тия приказки....

Успех в тренировките