Искам да представя и още допълнителна "храна за мислите" - каква според вас е "отговорността" на учителя, инструктора, или треньора, или както там го наричате, при участие на негов ученик в двубой? Става въпрос за нещастен случай при регламентиран двубой... Защото в началото темата тръгна с въпрос, дали отговорността е само предтекст за бягство от двубой на слабите. Ще вкарам малко светлина в редовете си. Школата, която аз преподавам гледа на двубоите откъм аспекта "без угоровки", и по принцип "бяга" от двубои, ако има някаква възможност да се избяга, разбира се. В противен случай няма това може - това не! Не ме разбирайте погрешно - не казвам, че все се справяме успешно със ситуацията и все сме отличници! Защо ще бяга от двубоите, толкова е готино да играеш спаринг - ще кажат мнозина... Не се хващайте на думата "спаринг", зная, че въобще не става дума за това, дори и при случай, че и двамата успяват да се контролират психически и да не си изпускат нервите с цел "нараняване на всяка цена на тва, дето се двежи пред мене". Имам предвид, че когато се практикува дори и тренировъчен двубой с атаки към слабините, захвати, борба на земята и т.н. нещата не винаги са "под контрол", дори и при добро желание - оттам и са възможни сериозни наранявания. Знаете ли какво значи да проверяваш всеки ден какво е състоянието на твой възпитаник след нараняване, който е само на 15 години? Или пък да ходиш по одеските болници в 22 часа - тук имаше някой от Одеса, той със сигурност ще знае, че да търсиш лекар, и да останеш още 2-3 дни в друга държава, само защото някой не може да бъде транспортиран в това състояние? Аз зная... И за мен това е опит, докато за други е просто едно разказче, я е истина, я не! Не смятам, че трябва да се участва в сериозен двубой, без сериозен мотив, дори напротив - трябва да се избягва конфликта дотогава, докато си "влязъл в схватката" инстинктивно, т.е. ти не си я провокирал, просто задействаш по необходимост природата си ! Тогава и отговорността пред собствената ти съвест и пред заобикалящия те свят ще е друга! Ама да взема да свършвам, че взех много даскалски да звуча, пък последното, което искам е да уча някого на нещо в този клуб! Поздрави!
|